Клаудин побутна с лакът Лала и Блу. И трите момичета я гледаха ядно.
— Ти какво правиш тук? — попита Лала.
По брадичката й имаше размазано червило, но Клео не се осмели да каже нищо.
— Дойдох да видя дали мога да помогна за филма и тогава…
— А какво стана с безценната ти кариера на модел? — излая Клаудин.
— Отмених снимките. Вие бяхте прави. Филмът е по-важен.
Момичетата си размениха одобрителни усмивки. Клео тъкмо щеше да се разпростре върху измислената „вербална атака, дошла от Ана Уинтур, и големите надежди, които тя възлага на многообещаващата млада дизайнерка (тире) модел“, когато усети на рамото си смущаващо топъл бриз. Той миришеше на лимонен Starburst.
— Били, спри да шпионираш!
— О, извинете. Не знаех, че разговорът е интимен.
— Ако не се махнеш оттук, ще те напръскам със спрей за тен. И тогава сам ще разбереш какво значи интимен. — Клео размаха малкия си пръст. — А и всички ние.
Момичетата се разсмяха.
— До скоро — изпъшка Били и лимоненият бриз изчезна.
— Значи — каза Блу, а сините й очи крещяха „Бизнес!“, — мислиш ли, че ще успееш да върнеш снимките? Сега, когато филмът се отлага.
— Не знам. Не съм мислила за това — Клео въздъхна. — Предполагам, че мога да опитам.
Клаудин нави една кестенява къдрица около пръста си. Дългите й нокти бяха лакирани с кафяви и жълти линии. — Мислиш ли, че и нас ще вземат обратно? Или вече си обещала работата на новите си приятелки?
Объркана, Клео сви професионално изваяните си вежди.
— Бека и Хейли — подсети я Лала.
— Да бе, да! Никога не бих ги поканила на снимки. Обръщали ли сте внимание на структурата им? Толкова е… нормална.
Момичетата кимнаха одобрително.
— Значи все още има шанс да участваме? — попита Клаудин.
— Тоест, ако тренираме позите и си правим упражненията против бръчки?
— Предполагам — рече Клео непринудено. — Ако много искате.
Те кимнаха и писнаха, казаха, че много, много, много, много искат.
— Клаудин, мислех си — Клео се наведе и докосна къдриците й, — ако искаш, можеш да сложиш обеците ми на рождения си ден — може би за една бляскава снимка за шестнайсетия ти рожден ден!
— Наистина ли? — изпищя Клаудин. — Това е чудесно!
— Това означава ли, че ми прощавате за егоизма? — попита Клео.
— А ти ще ни простиш ли за прибързаността? — отвърна Лала.
— Само ако ми простиш, че ще ти кажа да изтриеш червилото от брадичката си.
— Много благодаря — тросна се тя на Блу и Клаудин. — Защо не сте ми казали?
— Разкривената ти очна линия погълна цялото ни внимание и не сме забелязали — изкикоти се Блу.
Всички се засмяха. Дюс погледна към тях и вдигна палци във въздуха. Клео му намигна точно когато момичетата я придърпаха за групова прегръдка. С Дюс щеше да се оправя по-късно.
— Мумията се завърна! — извика Лала.
— Мумията се завърна! — усмихна се Клео.
До: Клаудин, Лала и Блу
11 октомври, 9:28
Клео: Ще има снимки. И вие ще участвате! Аз ще съм там през целия ден. Списанието ще изпрати лимузина за вас. Ще ви вземат през последния час в четвъртък. ^^^^^^^^^^^^
До: Клео
11 октомври, 9:29
Клаудин: Добре, че забравих да анулирам часа при козметика! Нямам търпение!!! Благодаря. ########
До: Клео
11 октомври, 9:31
Лала: Зъб-ележително!!!!!!! ;;;;;;;;;;;
До: Клео
11 октомври, 9:28
Блу: Шашардисана съм! @@@@@@
Двадесет и трета глава
Гневът на РАД
Звънецът би.
Днес той трябваше да извести нещо повече от последния час за деня. Той трябваше да е сигналната тръба, която да свика РАД на оръжие. Трябваше да сложи началото на обратното броене до встъпителното обръщение на РАД за новото хилядолетие. Трябваше да покани всички на парти в бараката на Брет да отпразнуват първото разрешение за излъчване по телевизията от 1930 година насам. Но може би вместо това Франки чуваше тържествения рог на военно погребение. Мечтите й бяха мъртви.
Нормитата никога нямаше да узнаят колко упорито се трудеше Клод Улф да спечели спортната стипендия. Никога нямаше да видят изумителната колекция на Дюс от 381 чифта слънчеви очила или да чуят надеждите на Блу да стане професионален сърфист.