Те никога нямаше да поплачат с Клаудин, докато излива своя ужас от активистите на Асоциацията за етично третиране на животните, техните червени спрейове и необходимостта да се къпе в съблекалните след часа по физическо. Никога нямаше да се идентифицират с борбата на Джаксън с потта или да изпитат съчувствие към липсата на контрол на Ди Джей върху собствения му живот. Отказът на Лала да се усмихва и занапред щеше да затвърждава репутацията й на скромно момиче, а погледът на зомби на Джулия все така щеше да бъде приписван на липсата на интелигентност. Хит нямаше да може да излиза навън през сезоните, когато алергиите се засилват. А горкият Били никога нямаше да може да излезе на среща с момиче, което не се страхува от обвинения, че си говори само. Франки щеше да остане скрита под грима, който като гипс запушваше порите й, и под подобните на палатка дрехи. А Брет и Мелъди щяха да носят тежкия товар на тайната на своите приятели от РАД.
Филмът наистина нямаше да реши всичките им проблеми, а и лицата на всички щяха да бъдат размазани, но това бе първата им крачка — крачка, която те най-сетне бяха направили заедно. Крачка, която никой не бе правил вече осемдесет години. И крачка, която не доведе до никъде. Така е, Франки пак можеше да опита, но й липсваха нови идеи. А и кой ли щеше да й се довери сега? Всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в пепел.
От тишината ставаше ясно, че и другите чуваха погребалната музика. Клаудин, Лала и Блу бяха единствените РАД, на които изгубената кауза не бе повлияла. И как ли би могла, когато всеки момент за тях щеше да пристигне черна лъскава лимузина, на чийто прозорец имаше надпис Teen Vogue? Хванати за ръце, те тичаха по коридорите така безшумно като връв със завързани на нея тенекиени кутийки и надпис „Младоженци“ по асфалтов път. Но вместо следи по пътя, те оставяха след себе си отблъскващо сладка диря от плодов лосион, парфюм от цветя и аромат на приятелство.
Неочаквано до Франки изникна задъхана Мелъди.
— Няма да повярваш! — Лицето й бе зачервено, сивите очи разширени, а косата разрошена. Красотата й бе неоспорима и освен това не се налагаше да носи грим. Едно зрънце завист не даваше на Франки да попита какво се бе случило. И без това какво ли толкова лошо можеше да бъде? Животът на Мелъди бе идеален.
— Кандис е болна — продължи Мелъди.
— Неприятно. — Гласът й бе глух и Франки почувства това. — Дано да се оправи скоро. — Тя затвори шкафчето и сложи чантата на рамо.
— Е, тя се преструва — продължи Мелъди. — Но все едно, докато гледала телевизия, видяла реклама на „Чудовището на нашата улица“. Ще го излъчат по Втори канал!
Франки тръгна към изхода. Мелъди като кученце подтичваше до нея.
— Сигурно е грешка — реши Франки, като отказваше да повярва. — Иначе някой щеше да ни се обади.
— Не е грешка. Кандис се обадила в телевизията. Ще го пуснат!
— Сигурна ли си?
Мелъди кимна.
НАЕЛЕКТРИЗИРАЩО!
Франки се спря на средата на коридора и без да обръща никакво внимание на случайните побутвания от минаващите ученици, прати съобщение на Брет. Само след няколко секунди той изникна до тях.
— Сигурни ли сте?
Мелъди му разказа за новините от Кандис.
— Защо тогава Рос не ми се е обадил?
Момичетата вдигнаха рамене.
— Какво може да го е накарало да промени решението си?
— Може да се е почувствал виновен — предположи Мелъди.
— Но нали искаха да покажат на зрителите и предаване на живо от студиото.
— Обади му се — подкани го Франки.
Четири пъти Брет набра номера на Рос, без пръстите му с черен лак да могат да сдържат вълнението си, и всеки път се включваше гласовата поща. Но Брет бе твърде въодушевен, за да се отчая.
— Все тая. Хайде да си направим парти пред телевизора. Можете ли до пет и половина да съберете всички в бараката? Аз ще подготвя мястото и ще поръчам пица.
Те се разделиха с ново усещане за посока. Франки повдигна краищата на внушителната си пола, които метяха пода, и забърза надолу по стълбите да разнесе неочакваната добра новина.
След малко повече от час Брет беше превърнал своя музей на чудовищата в уютна стая за прожекции. Той окачи на стената телевизор с плосък екран, нареди четири реда със столове и сложи на масата кутии с пица, сода и купички с бонбони. Остави вратата отворена да не би Джаксън да прегрее. Донесе пожарогасител за Хит, написа на три от кутиите за домино „Месоядни“ за братята Улф и дори взе един радиатор да му е под ръка, ако случайно Лала намине след фотосесията. Вазата със зелените лалета бе за Франки.