— Къде ще се скрием сега?
— И как ще стигнем до там?
— Нашите ще ме убият!
— Аз вече съм мъртва, ама моите пак ще ме убият.
— Сега никога няма да мога да изиграя Жулиета.
— Утре трябваше да се явя на шофьорски изпит!
— В мен живее зубър! — изкрещя Ди Джей с лице обляно в пот. — Мама защо не ми е казала? Защо никой от вас не ми е казал? — Той изблъска гъстите редици със столове и излетя навън.
— Ди Джей! Чакай! — извика след него Дюс. Но бе късно. Той бе изчезнал.
— Аз съм виновен. — Хит се изчерви.
— Ди Джей е прав. Трябва да се омитаме оттук!
— Боже, как да спрем всичко това? — попита Мелъди сред растящия хаос.
— Не знам. — Франки трепереше.
Телефонът й звънна. От ръцете й изскачаха мълнии и тя пусна високоговорителя, за да не причини късо съединение.
— Това истина ли е? — изджафка Клаудин.
Франки отвори уста, но ни звук не излезе оттам.
— Клео сигурно знае нещо — продължи Клаудин. — Вече две седмици е първа приятелка с Бека. Сигурно и тя е била замесена.
— И защо й е да ни причинява всичко това? — извика Лала.
— Ти за какво се тревожиш толкова? — изкрещя Блу. — На теб поне никой не може да види лицето ти.
Стомахът на Франки се обърна.
— Вие на снимачната площадка ли сте? — попита тя, без да знае какво друго да каже.
— В лимузината. Тъкмо отивахме натам, когато видяхме филма на телевизора в колата. До края на живота си не искам да виждам повече нито Клео, нито камери! Обръщаме и си идваме. Ако шофьорът не ни убие преди това. Непрестанно гледа в огледалото и пита защо не вижда Лала. Мисли си, че му правим номера, за да замъглим разсъдъка му. Кълна се, сигурно кара с двеста и четирийсет. Били сме луди да се доверим на Клео. Надявам се на камилата да й стане толкова горещо… НАМАЛИ! — извика тя. — Няма да те нараним, спокойно. Франки, трябва да наблюдаваш Брет и Мелъди. Вероятно са измислили плана заедно с Бека.
Мелъди зяпна в почуда.
— Това не е вярно! — изкрещя тя в слушалката.
— О, наистина ли? Защото всичко ни беше наред, преди ти да се появиш.
— Клаудин, аз никога не бих…
— Не я слушай, Франки. Измъкни се оттам колкото се може по-бързо. Скоро ще се приберем. Ако този маниак не ни убие преди това. Казах ти да НАМАЛИШ!
Връзката прекъсна.
Франки стоеше объркана. Дали Клаудин бе надушила нещо? Теорията й звучеше правдоподобно. Брет и Бека… вечната двойка. Той бе млад, обещаващ режисьор, който се опитваше да пробие… и на пътя му се изпречва историята на века. Те замислят плана… изпращат Брет и Мелъди да се внедрят сред тях… да спечелят доверието и сърцето й. Бараката му е снимачната площадка… плакатите с лика на дядо й са декор… заплетена схема, преследваща една-едничка цел… да стане известен… по целия свят… Холивуд.
— Как можа да ни го причиниш? — изкрещя Франки в лицето на Мелъди.
— Франки, не разбирам за какво говориш.
Нерешителният й отговор не заслужаваше и секунда повече вниманието на Франки. Мелъди не беше нищо повече от едно красиво лице, употребено (като всички нас) да подпомогне Брет и Бека в търсенето им на безсмъртие. По ирония на съдбата безсмъртието бе нещо, което за много от РАД се случваше съвсем естествено. Но Брет и Бека трябваше да го постигнат по пътя на нормитата — като продадат душите си за слава.
— Ти ме излъга! — изкрещя Франки. Но думите й се удавиха сред залпа от храна, обиди и заплахи, изстреляни по Брет. Но тя продължи да пищи. Брет стоеше неподвижен до телевизора и безмълвно приемаше наказанието си.
— Бягайте! — извика Дюс. — Той няма да остане вкаменен завинаги.
РАД се спуснаха вкупом навън и се разпиляха по улицата на различни посоки. Чувството на единство бе изчезнало. За пореден път те бягаха, за да оцелеят. Франки не можеше да реши дали да се втурне след тях, да бутне Брет на земята, или да се обади на родителите си и да ги накара да приготвят куфарите.
Накрая хукна навън.
Тя тичаше и тичаше, и тичаше без ясна посока, хълцаше и пускаше искри надолу по улица „Бейкър“ и се питаше дали Клео нямаше право. Може би Виктор трябваше да я разглоби. Защото ако той не го направеше, друг щеше да го стори.
Двадесет и четвърта глава
Сирената каза
— Ди Джей? — извика Мелъди, докато завиваше по „Пайпър Лейн“. — Джак-съннн?