Выбрать главу

Като царицата от древния свят, тя съзерцаваше златните дюни и се дивеше на напоения със смола бриз, който като художник придаваше различни форми на пейзажа с един замах на деликатната си четка. Сякаш самият Ра бе поръчал на вятъра да нарисува тази красива картина само за нея.

В отминалите времена биха увековечили такъв момент върху прашни стени чрез недодялани рисунки на лешояди, крака без тялото им и зигзагообразни линии. Времената, за щастие, се бяха променили. Веднъж приятелките й да дойдат, и Колин ван Вербентенгарден щеше да фотографира Клео, а снимките щяха да се появят в Teen Vogue. Да можеше само списанието да намери пътя към вечния живот. Тогава леля Нефертити доста щеше да бъде надвита.

След три часа проби на бижута и тоалети, два часа фризиране и макиаж, фантастичен пилинг на краката със сол от Мъртво море, маникюр и педикюр Клео бе готова за снимките: за портретните снимки и за тези в цял ръст, за чувствените и за тези в действие, за царствените и за онези на камилата; за снимките, които щяха да я изстрелят нагоре, да й помогнат да си създаде име в света на бижутерския дизайн, където конкуренцията бе много силна. Рисунките и мострите й чакаха търпеливо своя ред, заключени в сейфа в бентлито на Ману. И той щеше да дойде, веднъж Клео да впечатли редакторите със своя професионализъм и добре овладян репертоар от пози.

Суха стажантка спря едно ATV пред палатката.

— Някакви новини? — попита тя. Косата й бе пристегната назад с шал, а на главата й за допълнителна сигурност имаше и чифт очила Gucci с бели рамки. Съвсем прост потник се издуваше над тесните й дънки.

„Хм, кой е моделът тук?“

— Джейдра не желае да чака повече. Ще изпуснем светлината.

„Къде сте?“

Клео наведе глава и погледна отново телефона си. Имаше обхват и заряд в батерията. Но не и нови съобщения. Мънистата на украшението на главата й иззвънтяха сигурно за последно и по-добре беше Клаудин, Блу и Лала най-сетне да се появят.

— Трябваше да са пристигнали още преди два часа. Нищо не разбирам — успя да изграчи тя пресипнало, въпреки топката косми, която сякаш бе заседнала на гърлото й. — Ами ако е станала катастрофа?

— Тогава имаш три минути да ги изстържеш от асфалта, или снимките се отменят — отвърна й грубо стажантката, после натисна газта и отпраши сред рева на мотора.

Клео можеше да прати ново съобщение, но имаше ли смисъл? Вече бе пратила единайсет с различен тон всяко, а досега не бе получила дори един отговор. В друг случай Клео би се зачудила дали приятелките й не са полудели? Но не и днес. През последния час в училище те не спряха да й пишат и брояха минутите, нетърпеливи да дойдат при нея на снимачната площадка.

Клео погледна фолиото, увито около краката й да предпази педикюра. После се заклати на пети към своя плешив спасител.

— Намери ли ги?

Ману стоеше в дъното на палатката с четирима гардове, наети да охраняват съкровището. Той провери едновременно трите мобилни телефона, вдигна тъмните си очи и се усмихна широко.

— Точно сега паркират.

— Благодаря ти, Геб! — Клео протегна ръце за прегръдка, но виртуална, от страх да не би да разроши перата на бюстието си.

— Благодарностите към Геб са съвсем на място. — Той отвърна на прегръдката.

— Събирайте се — извика Джейдра, редакторката, която всяваше страх.

Тя скочи от ATV-то на стажантката и събра екипа си. Късата й изрусена коса, бялата като кисело мляко кожа и коктейла от крещящи пръстени на всеки пръст донесоха на Клео дълго желана утеха. Конкуренцията в бизнеса с бижутата очевидно не бе така силна, както тя смяташе.

— Момичетата са тук и са великолепни! Трябва само малко да ги пооправим и да сменят дрехите. Ако не успеем да нагодим нещо сега, после ще го оправяме на фотошопа. Хайде, размърдайте се! Слънцето залязва. Мракът се спуска над нас.

„Великолепни ли каза тя?“

Клео винаги бе знаела, че Блу и Клаудин изглеждат добре. Привлекателни? Да. Интригуващи? Напълно. Екзотични? Сто процента. Но великолепни? По стандартите за красота на нормитата? Хмм, може би светът наистина бе готов за промяна.

— Клео!

Тя се обърна радостна. За първи път през целия ден някой се обръщаше към нея с името й, а не с „Египтянката“.