Беше Мелъди Карвър. В рокля от шифон с леопардова шарка.
„Светът напълно ли е полудял?“
— Ти какво правиш тук? — попита Клео и погледна над рамото й с надеждата да види другите зад нея. Но там, освен една блондинка с жълта рокля, която се препъваше по пясъка на токчета, друг нямаше.
— Къде са момичетата?
— Наистина ли очакваш да се появят след онова, което направи? — Присвити, сивите очи на Мелъди я гледаха обвинително.
— Моля? — Златното украшение на главата на Клео издрънча отново. — На мен ми казаха, че са дошли.
— Грешно са ти казали — Мелъди повдигна на рамото си падналата презрамка.
— Ще ми кажеш ли, моля те, какво става тук? И започни от там защо си облякла евтина имитация на роклята на Roberto Cavalli?
Блондинката пристъпи напред.
— Първо, не е имитация. Моделът е от ’89-а. И второ, приготви се ти да ни дадеш обяснения.
— Ти коя си? — рязко я скастри Клео, като внимаваше да не развали прическата си. — Барби?
— Това е Кандис, сестра ми — каза Мелъди. — Тук сме като представители на ГАЩИ да разберем защо съвсем умишлено се опитваш да разгромиш приятелите си. Бих очаквала това от Бека, но от теб? Имаш ли някаква представа какво направи? Всички са…
— О, Джейдра има право — прехласна се слаб като карфица мъж с червени прилепнали дънки, бял потник с Тутанкамон на него и три мюсюлмански шала. — Аз съм Джофри. Една дума. А вие, момичета, сте великолепни. Сигурно сте от Ел Ей. И двете сте втори размер, нали?
— Аз съм S в ханша, а горе съм XL — намигна му Кандис.
— Трябва да оправя някои неща. Ще се върна по-бързо, отколкото можете да кажете „смърцофаг“.
— Казва се саркофаг — поправи го Клео, може би за стотен път.
— О, боже, мо-зъ-чен срив — изпя той, докато се отдалечаваше.
— Мели, ти не ми каза, че ще участваме във фотосесия! — Кандис сияеше и се усмихваше на добре сложения фотограф.
— Няма да участваме! — сряза я Мелъди. — Тук сме, за да научим истината.
— Истината за какво? — попита Клео. Всичко наоколо се движеше толкова бързо. Жужащи асистенти. Липсващи приятелки. Великолепни нормита. Лъжливи обвинения. — Кълна се в Геб, нищо не разбирам.
— „Чудовището на нашата улица“? Интервютата с кристалните образи? Не се прави, че не знаеш.
— Не се правя! — изкрещя Клео. Нуждаеше се отчаяно от още блясък.
— Излъчиха го! Излъчиха интервютата, но не с размазаните образи.
— Чакай… Какво? — Тя се вцепени. — Как е възможно? — обезумяла попита Клео. — Аз бях там, когато…
— Аха! — Мелъди плесна с ръце. — Значи все пак знаеш нещо.
— И за миг не съм искала това глупаво шоу да се излъчи, дори когато лицата бяха размазани. Знаех, че е опасно. Защо бих поискала да го излъчат, без да са размазани? — Клео потърка пулсиращите си слепоочия. Умът й се опитваше да осмисли случилото се и защо приятелките й не бяха дошли. Питаше се как се бе стигнало до тази катастрофа. Всичките й приятели щяха да бъдат разкрити!
Стажантката спря ATV-то, допря ръце до устата си и се провикна:
— Джофри! Джейдра искаше момичетата облечени и на камилата още преди осем минути.
— Някой тогава да ми беше казал това преди девет! — изпуфтя той, докато буташе закачалките по щендера. — Хайде, момичета, идвайте тук отзад при мен — повика ги той.
— Идваме! — Кандис тръгна с несигурни стъпки към закачалките.
— Стой! — нареди Мелъди. Сестра й мигновено спря. — Не сме дошли тук заради снимките.
— Напротив, затова сте тук — примоли им се Клео. — Моля ви, направете го. Моля ви. Ще ти кажа всичко, което знам. Кълна се в Ра. — Тя вдигна лице към залязващото слънце. — Трябва да свършим с това, няма да отнеме много време. Дори ще ви дам няколко мостри от новата ми колекция бижута веднага щом я пуснем.
— Обещаваш ли? — попита Мелъди.
— Разбира се. Какво предпочиташ — повече чисто злато или скъпоценни камъни?
— Не! Обещаваш ли да ми кажеш какво знаеш за телевизионното шоу?
— Заклевам се и в деветте живота на всичките ми котки.
Докато сестрите Карвър се преобличаха, Клео се опита да сглоби цялата картина на случилото се. Шоуто е било излъчено… с ясни образи… но как? Не можеше да си представи, че това бе дело на Брет зад гърба на Франки. Той изглеждаше твърде честен, за да постъпи така. Нищо че бе излизал с Бека, Клео все още не можеше да повярва в това. Какво би могъл някой като него да види в… о, боже! Бека!