— Така, момичета, хайде да се качвате на камилите — подкани ги стажантката.
Сестрите се погледнаха тревожно. Но не и Клео. Тя се бе качвала на камила в зоологическата градина в Занзибар, когато беше на седем. И доколкото си спомняше, не бе много по-различно от това да яздиш тромав бавен кон — нещо, което тя също беше опитвала в Занзибар.
— Стойте на пътеката, за да не развалите пясъка. Всяка камила си има стикер на гърбицата с вашето име и нейното. Моля ви, идете при вашата камила и чакайте да дойде каубоя и да ви помогне да ги вдигнете.
— Ние можем и сами — засмя се Клео.
— Добре ти се получи — рече Кандис.
Колкото по-близо отиваха до камилите, толкова повече миризмата на мокро сено и котешко сандъче ставаше нетърпима.
Кандис се намръщи.
— Пфу, какво е това?
— Камилски задник — засмя се Мелъди.
— Мисля, че на моя му стана зле — Клео запуши нос и се наведе да прочете името на гърбицата. — Не се бой, Найлс — изгука тя и извади от деколтето си малко шишенце парфюм. — Това трябва да свърши работа. — Тя обиколи камилата, като пръскаше от парфюма със смола из вонящия въздух. Найлс кихна. Тя пръсна. Той кихна. Тя пръсна.
— Може ли и аз да пръсна малко от това? — попита Кандис.
Клео й подметна парфюма.
— Ех, Хъмфри, с момчетата вече не сте сами — Кандис натисна пулверизатора. — Пред вас стоят модели. Трябва да ухаете прилично.
Тя хвърли шишенцето на Мелъди. След първото пръскане, Луксор кихна, скочи на крака и побягна. Найлс и Хъмфри го последваха.
— О, божичко, къде е каубоят? — извика Джейдра, докато камилите кихаха, бягаха панически и ритаха красиво оцветения пясък. — Къде е?
— Тук е! — изтрещя гласът на една набита брюнетка в каубойски дрехи и черни ръкавици. — Какво става?
— Декорите ми! — извика Ван Вербентенгарден. — Направи нещо, каубой!
— Казвам се Кора! — каза тя, докато приготвяше ласото на дънките си. — Исусе, как може някой с име като Ван Вербентенгарден да не може да запомни Кора!
— Само ги върни, слънцето скоро ще…
— Да, знам, ще залезе — тя се качи на едно ATV, натисна газта и потегли към стадото. Но ревът на двигателя още повече уплаши камилите.
Клео и Кандис сключиха ръце една до друга, за да се предпазят от хвърчащия пясък. Но за разлика от останалата част от паникьосания екип, те отказаха да се приютят в палатката. Ситуацията, въпреки хаоса, бе доста комична.
— Започвай да снимаш, Ван Вербентенгарден! — извика Джейдра. — Не ти плащам да лапаш мухите.
— И какво по-точно да снимам? — изкрещя Ван Вербентенгарден на свой ред. — Нямам модели, нямам бижута, нямам видимост.
— Тогава се гръмни! — изрева Джейдра и насочи пръст към него.
— Ти се гръмни — изсумтя той.
— Овес? — провикна се Кора и хвърли храна, докато минаваше покрай животните. — Кой иска овес? — тя хвана ласото и се приготви да го хвърли. Но камилите не се подкупваха лесно с храна, нещо, което Кора като камиларка трябваше да знае.
— Найлс, Хъмфри, Луксор? — провикна се някой от върха на пъстроцветната дюна. — Найлс, Хъмфри, Луксор? — Имаше музика в този глас. Той бе тъй чист, ясен, ангелски.
— Мели? — Кандис затаи дъх, щом видя сестра си цяла в злато от залязващото слънце, а дрехата й се вееше на вятъра. Приличаше на небесна богиня.
— Найлс, Хъмфри, Луксор? — пееше тя.
Джейдра и Ван Вербентенгарден прекратиха свадата си.
Звукът не приличаше на нищо, което Клео бе чувала досега, но си представяше, че сигурно съществува в отвъдното.
— Найлс, Хъмфриии, Луксор? — Извивките на Мелъди бяха като на славей.
Целият екип застина. Дори Кандис притихна.
— Найлс, Хъмфрииии, Луксор? — Неустоимият напевен глас бе като коприна, която се разстилаше върху смрачаващите се дюни. Ако Клаудин бе тук, би легнала по гръб и мирно би се предала.
Кора спря ATV-то.
— Найлс, Хъмфри, Луксор, в безопасност сте. Найлс, Хъмфри, Луксор, не се страхувайте. Върнете се.
Камилите спряха да тичат. Спряха да кихат, да реват и да хвърлят къчове.
— Найлс, Хъмфри, Луксор, върнете се.
И една по една те се върнаха.
Кора отиде при тях, завърза на вратовете им поводите и ги върна обратно към ремаркетата.
— Край на снимките — извика Джейдра и ритна една торба с овес, а после с отсечени стъпки се отдалечи. Цялото й излъчване казваше: не искам да знам за рисунките ти. И Клео не можеше да я вини. Снимките бяха пълна катастрофа. Но беше забавно.