— Да поиграем? — повтори Кандис, без от устата й да излезе и звук.
Мелъди сви рамене. И тя сега чуваше за това.
— Искате ли по една нискокалорична, тъничка пица? — попита Бо, техният татко, който бе в отлична форма и имаше постоянен загар. Той вървеше зад Глори с торбата с пиците и с широка усмивка на лицето.
— Татко ще яде сирене? Какъв е поводът? — извика Кандис от дивана.
Глори се появи и им даде по една кафява кутия за обувки с надпис UGG.
— Опитваме се да извлечем полза от цялата тази работа с полицейския час. Искаме да му отпуснем края, в случай че това е последната ни вечер сред живите. — Тя намигна закачливо на Мелъди, за да подчертае, че според нея целият шум около чудовищата не е нищо повече от икономическа стратегия за раздвижване на пазара в малкия град, като се увеличат продажбите на консервирани храни, бутилирана вода и батерии. Но за да не се отличават от останалите, родителите й бяха решили да правят каквото правеха другите.
Кандис повдигна капака на кутията за обувки и предпазливо надникна вътре.
— Винаги си казвала, че UGG са онези обувки за планинарите, каквито са джапанките за другите хора, и неомъжените жени никога не бива да ги носят.
— Това беше, докато живеехме в Бевърли Хилс — обясни Глори. Тя свали от главата си златния копринен шал и разроши кестенявите си коси. — Сега сме в Орегон. Правилата се променят. Тук е студено.
— Не и в тази къща — обади се Мелъди, като намекваше за разваления термостат. Навън вятърът виеше, докато тя се потеше по шорти и потник.
— Всички ли си обуха ботушите? — попита Бо, докато пристъпваше към тях със своя нов сив чифт. Дори солидната употреба на ботокс не можеше да прикрие радостта по лицето му.
— Защо сте толкова… весели? — попита Кандис и тогава: храсссс!!! — дръпна поредната лента от крака си. — Ооооох, мамичко! — задъха се тя от болка и побърза да разтрие червеното петно.
— Радваме се, че ще прекараме заедно почивните дни като едно семейство — Бо се облегна на дивана и погали Кандис по главата. — От години насам това е първата събота вечер, в която Кандис няма среща.
— Ахъм, поправка — Кандис пристегна колана на кимоното си и се изправи. Една сребриста хартийка от дъвка бе залепнала за коляното й. — Имах среща. Но пропадна заради тъпия полицейски час. И сега съм затворена тук вътре с разни игри, пица и ботуши UGG. — Тя отскубна хартийката, сви я на топка и я запрати в камината. — Няма вече „Кандис изчезва“. Отсега нататък има само „Кандис остава“. Повярвайте, в това няма нищо весело.
— Съжалявам — нацупи се Глори и бързо пъхна ботушите обратно в кутията. — Не знаех, че аз и баща ти сме толкова ужасна компания.
— Не исках да кажа това — отвърна Кандис отчаяно.
Бип!
Мелъди взе телефона си, благодарна, че може да се откъсне от семейния уют, който плашеше да се превърне в спор, и то лют.
Джаксън: Още ли си там? Какво стана? Трябва да измислим някакъв план. Времето изтича.
Точно когато Мелъди вдигна пръста си над сензорния дисплей, някой вдигна телефона от ръката й.
— Какво правиш? — извика тя на Кандис.
— Опитвам се да се забавлявам със семейството — пошегува се сестра й, като размаха телефона под носа й. — Цяла вечер не правиш друго, освен да пишеш съобщения като някой маниак. Искам да знам какво става.
— Мелъди! — рече Бо строго. — Да не си почнала и ти със сексинга вече?
— Какво? — Мелъди се сопна рязко. — Ъъъ, не!
При други обстоятелства сигурно щеше да се разсмее на опита на баща си да говори езика на тийнейджърите, но нямаше нищо смешно в това да те изнудват с телефона ти.
— Кандис, върни ми го!
— Не и преди да ми кажеш какво става! — настоя Кандис и вдигна телефона над главата си. — С кого говориш? С господин Холивуд?
— Кой? — Мелъди се хвърли към телефона, но Кандис ловко го дръпна.
— Онова момче, ел мистериозо12, което винаги ходи с шапка и слънчеви очила. Нали той те заведе на танците снощи?
— Не съвсем. Бека почти насила ни изнуди да отидем заедно. Ние дори не прекарахме вечерта заедно, нито… — Мелъди спря. — Защо ти давам тези обяснения?