Имаше и такива смелчаци, които преследваха индиани, субкултура в субкултурата. Тези мъже се промъкваха нощем сред хълмовете не за да наблюдават влюбените двойки, а за да шпионират индиани, водеха си старателно бележки за колите им, регистрационните номера и други издайнически подробности — след което ги изнудваха, заплашвайки да разкрият среднощните им деяния на съпругите, семействата и работодателите им. Понякога се случваше така, че воайорското блаженство на някой индиано биваше прекъснато от блясъка на светкавица; на следващия ден му се обаждаха по телефона: „Спомняш ли си нощния проблясък? Снимката е станала страхотна, изглеждаш просто великолепно, дори вторият ти братовчед би те разпознал! А, между другото, негативът се продава“…
Не след дълго следователите откриха онзи индиано, който беше дебнал край Виа дел Ариго по време на двойното убийство. Той се казваше Енцо Спалети и през деня караше линейка.
Спалети живееше заедно със съпругата и семейството си в Турбоне, село близо до Флоренция, което се състоеше от групичка каменни къщи, построени в кръг около открит площад и донякъде наподобяваше каубойски град от някой спагети уестърн. Съседите му не го обичаха особено. Те разказаха, че обичал да важничи, че се смятал за нещо повече от останалите. Децата му ходели на уроци по танци, сякаш са деца на някой лорд. Целият град знаеше, че е воайор. Шест дни след убийствата полицията дойде да прибере шофьора на линейка. Тогава те все още не смятаха, че си имат работа с убиеца, а че просто прибират важен свидетел.
Отведоха Спалети в дирекцията на полицията за разпит. Той беше дребен мъж с огромни мустаци, присвити малки очички, голям нос, изпъкнала брадичка и малка, свита като кокошо дупе, уста. Приличаше на човек, който крие нещо. Впечатлението се допълваше от смесицата от арогантност, уклончивост и открито неподчинение, с които отговаряше на въпросите на полицията. Каза, че е излязъл от къщи същата вечер с мисълта да си намери проститутка, която по думите му взел пред хотел „Лунгарно“ във Флоренция, близо до американското консулство. Тя била младо момиче от Неапол, облечено с къса червена рокля. Момичето се качило в неговия таурус и той я откарал в горичката близо до мястото, където били убити двамата младежи. След като приключили, Спалети откарал проститутката обратно на мястото, откъдето я взел и я оставил там.
Историята звучеше абсолютно невероятно. Първо, не можеше и да става дума някоя проститутка да се качи доброволно в колата на непознат и да му позволи да я откара някъде навътре в тъмната гора. Разпитващите посочиха множеството несъответствия в историята му, но Спалети не отстъпи. Бяха нужни шест часа непрекъснат разпит, преди да започне да се огъва. Най-накрая шофьорът на линейка призна, все така наперено и самоуверено онова, което всички вече знаеха — че всъщност е воайор, че в нощта на шести юни е бил навън на лов и дори е паркирал червения си таурус недалеч от мястото на престъплението.
— И какво от това? — попита той. — Не бях единственият в района, който шпионираше двойките. Бяхме цяла група.
След това обясни, че познавал добре медния фиат, който принадлежал на Джовани и Кармела: той се появявал често и бил известен като „добра кола“. Беше ги наблюдавал повече от веднъж. И знаеше със сигурност, че в нощта на престъплението наоколо са душили и други хора. Дори известно време бил с един от тях, онзи можел да потвърди думите му. Дори даде името му на полицията: Фабри.
Няколко часа по-късно Фабри беше доведен в дирекцията на полицията, за да се провери дали може да потвърди алибито на Спалети. Вместо това той заяви, че някъде около час и половина, точно по времето, когато е било извършено убийството, той не е бил със Спалети.
— Разбира се, че се видяхме — каза Фабри на следователите. — Както обикновено се срещнахме в „Таверна дел диаболо“.
Това беше ресторантът, където индиано се събираха, за да обменят информация, преди да тръгнат на лов в нощта. Фабри добави, че е видял отново Спалети по-късно вечерта, някъде около единайсет часа, когато Спалети спрял на връщане от Виа дел Ариго. Това означаваше, че е минал на десетина метра от мястото на престъплението приблизително по времето, когато според следователите то е било извършено.