Други статии съдържаха информация, която явно беше изтекла от офиса на Минини, че двамата със Специ сме се опитали да подхвърлим прословутата берета двайсет и втори калибър — пистолета на Чудовището — във вилата, за да обвиним невинен човек.
Кампанията в пресата като че ли засили агресията на Джутари и Минини. На 25 февруари, два дни след като напуснах Италия, полицията отново претърси апартамента на Специ. Той беше поставен под полицейско наблюдение; беше следен всеки път, когато излезеше от къщи и тайно записван. Телефонните му разговори се подслушваха и той смяташе, че в апартамента му също са поставени бръмбари, а електронната му поща се прихваща.
Двамата с Марио се свързвахме посредством най-различни имейл адреси и взети на заем телефони. Специ ми изпрати писмо от интернет кафето, след като първо успя да се отърве от опашката си. В него ми предлагаше следната система: когато ми прати писмо от редовния си акаунт и в него пише „salutami a Christine“ (поздрави Кристина от мен), това означава, че иска да му се обадя по другия телефон на следващия ден в определен час.
Николо редовно ми изпращаше новинарски статии за случая и често разговаряхме по телефона.
На 1 март Специ най-накрая откарал колата си на сервиз, за да му оправят разбитата врата и да сложат ново радио. Механикът измъкнал отвътре сложно електронно оборудване, от което висели червена и черна жица. То се състояло от черна кутия с размера на пакет цигари, чиито индикатор бил покрит с черно тиксо, свързана с втори, загадъчен уред, с размери два на пет инча, който пък бил вързан към захранващите жици на старото радио.
— Не му разбирам много — рекъл механикът, — но това ми прилича на микрофон и рекордер.
Той заобиколил колата и отворил предния капак.
— А това — казал той, сочейки друга черна кутия с размера на пакет цигари, прикрепена в ъгъла, — трябва да е GPS.
Специ се обадил в „Ла Национе“ и те изпратили фотограф, който да заснеме журналиста, хванал електронното оборудване в двете си ръце като трофейна риба.
Същия ден Специ отишъл в кабинета на прокурора на Флоренция и подал оплакване срещу неизвестен извършител, търсейки обезщетение за съсипаната си кола. Той се явил при прокурора, когото познаваше добре, с оплакването в ръка. Човекът отказал да го вземе.
— Тази работа, доктор Специ, е твърде деликатна — казал той. — Предайте оплакването лично на главния прокурор.
Така че Специ отнесъл оплакването в кабинета на главния прокурор и след като се наложило да почака, дошъл един полицай, който взел документа и казал, че прокурорът ще го приеме. Специ така и не чул нищо повече за него.
На 15 март 2006 година, Специ получил обаждане от местната карабинерска служба, в което го привикват в казармата. Един офицер, който изглеждал странно смутен, го въвел в малка стаичка.
— Връщаме ви радиото — обяснил мъжът. Специ беше смаян.
— Вие… признавате, че сте го взели и сте ми разбили колата?
— Не, не ние! — Мъжът нервно разлистил документите. — Бяхме натоварени от областния прокурор на Перуджа, който дал заповед на главен инспектор Джутари от GIDES да ви върне радиото.
Специ едва успял да сподави смеха си.
— Това е невероятно! Да не би да казвате, че те наистина са написали в официален документ, че са ми разбили колата, за да ми откраднат радиото?
Офицерът от карабинерите се размърдал смутено.
— Подпишете тук, ако обичате.
— Добре — заявил триумфално Специ, — ами ако са го счупили? Не мога да го взема обратно, без да разбера дали работи!
— Специ, ще се подпишете ли, ако обичате?
След като се сдобил с нужното доказателство, Специ бързо подал нова жалба за нанесени щети срещу Минини и Джутари.
Същия месец, март 2006 година, издателство „RCS Libri“ пусна на пазара новата книга на Джутари „Чудовището: анатомия на едно разследване“, която стана бестселър. В нея Джутари се нахвърли върху Специ, обвинявайки го, че е съучастник в убийството на Нардучи и намеквайки, че по някакъв начин е замесен в убийствата на Чудовището.
Специ веднага заведе гражданско дело срещу инспектора за клевета и за нарушаване на заповедта за запазване на съдебна тайна по случая на Чудовището. Процесът започна в Милано, където книгата на Джутари беше издадена от „Ризоли“, подразделение на нашия издател „RCS Libri“. (В Италия делата за клевета се завеждат на мястото на публикацията.) Специ поиска изземване и унищожаване на всички копия на книгата на Джутари. „За един писател не е никакво удоволствие да поиска унищожаването на книга — написа Специ, — но това е единственият начин да се ограничат вредите за репутацията ми.“