Габриела Карлици знаеше истината за Чудовището от Флоренция и отчаяно искаше да я сподели с мен.
„Здравей, Дъглас, получи ли дългото ми писмо? Или може би се стресна от молбата ми да запазиш предната страница на «Ню Йоркър», за да разкриеш името и лицето на Чудовището от Флоренция?… Ще публикувам на уеб-страницата си кратко съобщение, в което ще обявя поканата ми да резервираш тази престижна страница, ще уведомя също така и «Ню Йоркър»…“
„Относно: УМОЛЯВАМ ТЕ… ТРЯБВА ДА МИ ПОВЯРВАШ… САМО АКО МОЖЕШЕ ТИ И СЪПРУГАТА ТИ ДА МЕ ПОГЛЕДНЕТЕ В ОЧИТЕ…“
Скъпи Дъглас,
… дори докато пиша, знам, че се обръщам не само към теб, но и към съпругата ти и към онези, които обичаш, а аз знам какво означават те за живота ти като човек, не като журналист и писател, а просто човек, приятел, баща… Започнах тази битка, това търсене на истината; направих го само, защото обещах на моя духовен баща, прочутия екзорсист отец Габриел… Дадох това обещание, Дъглас, за да се отблагодаря на Бог за чудото на собствения ми син Фулвио, който почина малко след раждането си. В болницата, докато го обличаха за ковчега, аз се обадих на отец Габриел, за да получа благословията му, а отецът ми каза: „Не го мисли повече, дъще, синът ти ще живее по-дълго от Метусаил.“ След няколко минути лекарите в болницата „Сан Джовани“ в Рим извикаха в един глас: „Това е чудо, бебето се съживи!“ Тогава не бях толкова силно вярваща, както сега, но знам, че един ден, рано или късно, ще трябва да се отблагодаря на Бог за този дар… Скъпи Дъглас, имам снимки от всяко престъпление, когато жертвите са осъзнавали присъствието на Чудовището и са започвали да крещят; писъкът им е заснет с миникамера, предоставена от тайните служби…
… И аз открих в Япония, скъпи Дъглас, един документ, който смятам че ще бъде полезен и ще попречи на Чудовището да убие някой твой близък. Започвам да разследвам този документ…
Прочети статията, която качих на уеб-страницата си. В нея съм написала, че искрено те каня да ме посетиш и да подготвиш първата страница на „Ню Йоркър“… Написах го само, за да те убедя, че не се шегувам.
Разтревожен от непрекъснатото споменаване на „Ню Йоркър“ и това, че Чудовището може да убие някой „мой близък“, който от зловещите намеци се оказваше жена ми, аз отворих сайта на Карлици и открих, че тя е добавила страница, в която е поставила корицата на моята книга „Огън от ада“ до корицата на романа на Специ, „Il Passo Dell’Orco“.
„Без да губи време, Габриела [преписвам директно от уеб-страницата] покани Престън да я посети и да види със собствените си очи Чудовището и жертвите му. Описва всичко и отговаря на имейла на Престън: «Запази първата страница на „Ню Йоркър“ и ела при мен, аз ще ти дам сензацията, която търсиш от толкова дълго време.» Как ли ще реагира Дъглас? Ще приеме ли поканата, или ще откаже по съвета на италианския си приятел? «Ню Йоркър» със сигурност няма да изпусне тази сензация…
А най-вече — продължава тя, — искам най-откровено да попитам Дъглас Престън: Ами ти, какво ще стане с теб, ако някой ден се появи доказателство, че «твоето» Чудовище е голям гаф, а истинското е съвсем различен човек… Ще откриеш, че е някой много близо до теб, някой, с когото работиш, с когото сте се сприятелили, чийто професионализъм уважаваш и никога не си предполагал, че в този изтънчен, чувствителен, изпълнен с доброжелателност човек има лабиринт, в който се крие Звяр, който изпълнява смъртоносната си задача… Чудовище, което е уважавано, което знае как да заблуди всички… Това, драги ми Престън, няма ли да е най-смущаващото преживяване в живота ти? След това наистина ще можеш да напишеш най-уникалния трилър на света, а със спечеленото от него богатство може дори да купиш «Ню Йоркър»!“
Значи това беше. Специ беше Чудовището. Потопът от налудничави писма ме връхлетя като прилив при пълнолуние, задръствайки пощата ми всеки ден. В тях Карлици разсъждаваше върху теориите си и ме умоляваше да отида във Флоренция. Намекваше, че има специална връзка с областния прокурор и ако отида в Италия, тя ще ми гарантира неприкосновеност. Дори ще се погрижи обвиненията срещу мен да бъдат свалени.
… Флоренция винаги е изпълнявала заповедта да защитава истинското Чудовище, а тази заповед е спусната от високо място, защото Чудовището може по всяко време да разкрие ужасяващи факти за педофилията на видни магистрати, които под заплахата от изнудване никога няма да го заловят. Скъпи Дъглас, ти си бил несъзнателно използван в Италия от Чудовището, който се прикрива зад прочутите имена… Умолявам те, Дъглас, веднага ела при мен, дори със съпругата си, или ми дай телефонния си номер, аз ще ти дам моя, за да можем да се съветваме… не казвай нищо на Специ… Ще ти обясня всичко… Моля се на Бога ти и жена ти да ми повярвате… Мога да ти покажа всичко…