Някой ден, ако поискаш да напишеш биографията ми, ще осъзнаеш, че си прескочил отвъд фантазията и белетристиката, че си написал една истинска история.
Можеш ясно да си представиш, че разследването се провежда и нощем, и дори през почивните дни. Затова те умолявам, СВЪРЖИ СЕ С МЕН ПО НАЙ-БЪРЗИЯ НАЧИН!… И не забравяй: това трябва да се пази в пълна тайна.
Скъпи Дъглас, все още не съм получила отговор на писмата си: проблем ли има? Моля те, обади се, притеснявам се и искам да разбера какво трябва да направя, за да си изясним нещата.
Скоро спрях да чета всичко, освен заглавията на писмата:
Относно: КЪДЕ СИ?
Относно: ДА СЕ ПОМОЛИМ ЗА МАРИО СПЕЦИ.
Относно: СЕГА ВЕЧЕ ВЯРВАШ ЛИ МИ?
Относно: URGENTISSIMO URGENTISSIMO
И най-накрая, четирийсет и едно писма по-късно:
Относно: КАКВО, ЗА БОГА, СТАВА С ТЕБ?
Канонадата от писма ме замая, но не заради очевидната лудост, която лъхаше от нея, а заради факта, че областният прокурор на Перуджа и главният инспектор от полицията вземат насериозно тази личност. Тази жена, както самата Карлици твърдеше и както разследването на Специ щеше да покаже, тази жена беше ключовият свидетел, който бе убедил прокурор Минини и главен инспектор Джутари, че смъртта на Нардучи е свързана — чрез сатанинската секта — с престъпленията на Чудовището от Флоренция. Карлици беше насочила подозренията на областния прокурор към Специ и беше заявила, че той е замесен в тъй нареченото убийство на Нардучи. (По-късно Специ успя да докаже, че цели абзаци от правните документи, излезли от офиса на областния прокурор, са копие на параноичните бръщолевения, публикувани в сайта на Карлици. Явно тя имаше распутинско влияние над Минини.)
Още по-невероятно беше, че Габриела Карлици по някакъв начин бе успяла да стане „експерт“ в разследването на Чудовището. Горе-долу по същото време, когато пълнеше електронната ми поща с писма, тя беше много търсена от разни италиански списания и вестници, за да коментира разследването на Чудовището и я цитираха като надежден експерт. Тя се появи в най-популярните предавания по телевизията, където към нея се отнасяха като към сериозна, дълбокомислена личност.
Някъде по средата на бомбардировката споменах на Марио, че си разменям писма с Карлици. Той ме смъмри.
— Дъг, това може да ти се струва забавно, но всъщност си играеш с огъня. Тя може много да ти навреди. За Бога, стой далеч от нея.
Въпреки лудостта си, Карлици като че ли имаше отлични източници на информация. Бях шокиран колко нещо бе изнамерила за мен. Понякога предвиждаше толкова далновидно развитието на случая, че двамата със Специ се чудехме дали няма вътрешен източник в офиса на областния прокурор.
В края на март Карлици обяви една много специална новина в сайта си: предстоеше арестуването на Специ.
Глава 51
Обаждането дойде в петък, 7 април 2006 година. Гласът на граф Николо избумтя по трансатлантическата линия.
— Току-що арестуваха Специ — каза той. — Хората на Джутари пристигнали у тях, изкарали го навън и го натикали в колата. Нищо повече не знам. Новината е съвсем прясна.
Останах без думи. Не можех да повярвам, че са стигнали чак до там. С дрезгав глас зададох очевидно глупавия въпрос:
— Арестуван ли? За какво?
— Знаеш много добре за какво. От няколко години прави Джутари, един сицилианец, на маймуна пред цялата нация. Никой италианец няма да толерира нещо подобно! И трябва да ти кажа, скъпи ми Дъглас, че Марио има много остър език. Става въпрос за престиж, нещо, което вие, англосаксонците, никога няма да разберете.
— Какво ще стане сега? Николо въздъхна дълбоко.
— Този път стигнаха твърде надалеч. Джутари и Минини минаха чертата. Това е прекалено. Италия ще бъде засрамена пред света, а това не бива да се позволява. Джутари ще опере пешкира. Що се отнася до Минини, трибуналът ще сгъсти редици и ще изпере мръсното си пране зад затворени врати. Ударът върху Джутари може да дойде от съвсем различна посока, но той си отива — помни ми думите.