— Но какво ще стане с Марио?
— За нещастие ще прекара известно време в затвора.
— Дано не е много дълго, за Бога!
— Ще видя какво мога да разбера и ще ти се обадя пак. Внезапно ми хрумна нещо.
— Николо, бъди внимателен. Самият ти си идеален кандидат за сатанинската секта… граф от една от най-старите фамилии във Флоренция.
Николо се засмя сърдечно.
— Тази мисъл ми мина през ума. — И той заговори на италиански, мелодично, сякаш припяваше приспивна песен, говорейки не на мен, а на хипотетичната личност, която подслушваше разговора ни.
— Винаги съм съжалявал горкия човечец, който трябваше да слуша тези обаждания. Mi sente, Brigadiere Gennaro Cuccurullo? Mi displace per lei! Segni tuttol (Чувате ли ме, бригадир Дженаро Кукуруло? Съжалявам ви! Запишете всичко!)
— Наистина ли смяташ, че телефонът ти се подслушва? — попитах аз.
— Ха! Това е Италия. Сигурно подслушват и телефона на папата.
В дома на Специ не вдигна никой. Влязох в интернет, за да потърся новини. Случилото се току-що се беше появило в ANSA, Италианската новинарска агенция, и Ройтерс:
ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ:
ЖУРНАЛИСТЪТ СПЕЦИ АРЕСТУВАН
ЗА ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО
Книгата ни трябваше да излезе след дванайсет дни. Притесних се, че това може да е прелюдия към спирането на публикуването й или пък издателят ни можеше да се уплаши и да я изтегли. Обадих се на редакторката ни в „Sonzogno“. Тя вече беше на среща, където обсъждаха случилото се, и не беше на разположение, но успях да се чуя с нея по-късно. Беше разтърсена от ареста на Специ — не се среща често единият от авторите ви на бестселъри да бъде арестуван веднага след другия — и беше ядосана и на двама ни. Според нея Специ бил тръгнал на лична вендета срещу Джутари и ненужно се заял с главния инспектор, вероятно въвличайки и издателство „RCS Libri“ със себе си в отвратителна юридическа бъркотия. Доста разгорещено се възпротивих, че двамата със Специ сме упражнили законните си права на журналисти в търсене на истината и че не сме нарушили никакви права, нито сме постъпили по неетичен начин. За моя голяма изненада тя прие доста скептично последното ми твърдение. По-късно установих, че подобно отношение се среща често сред италианците.
Но поне новините от срещата бяха окуражаващи. Издателство „RCS Libri“ беше решило да издаде книгата ни. Дори повече, щяха да я пуснат в разпространение седмица по-рано от определеното, за да може по-бързо да достигне до книжарниците. За тази цел бяха наредили излизането й от печат да стане колкото се може по-скоро. Пусне ли се веднъж в дистрибуторската мрежа, полицията щеше да срещне огромни трудности в изземането й, защото книгата вече щеше да е пръсната по книжарниците в цяла Италия.
Най-накрая успях да се свържа с Мириам Специ. Тя се държеше, но беше на ръба на психически срив.
— Прилъгаха го да слезе долу — каза тя. — Той беше по домашни чехли, не носеше нищо със себе си, дори портфейла си. Отказаха да покажат заповед за задържане. Заплашиха го, вкараха го насила в колата и заминаха.
Откарали го първо в щабквартирата на GIDES в сградата „Il Magnifico“ за разпит, след което го отвели с виещи сирени към зловещия затвор „Капане“ в Перуджа.
Вечерната новинарска емисия поде историята. Пробляснаха снимки на Специ, на местопрестъпленията, на жертвите, на Джутари и Минини, а водещият обяви с монотонен глас:
— „Марио Специ, писател и дългогодишен хроникьор на Чудовището, беше арестуван заедно с бившия затворник Луиджи Руока и обвинен, че е възпрепятствал разследването на убийството на Франческо Нардучи… с цел прикриване участието на лекаря в убийствата на Чудовището. Областният прокурор на Перуджа… предполага, че двамата са се опитали да подхвърлят фалшиви улики във Вила Бибиани в Капрая, включително предмети и документи, в опита да подтикнат към подновяване на сардинското разследване, приключено пред деветдесетте. Мотивът им е да отклонят вниманието от разследванията, свързващи Марио Специ и фармацевта от Сан Кашиано, Франческо Каламандреи, с убийството на Франческо Нардучи…“
След това се появих аз, заснет как излизам от кабинета на Минини след края на разпита.
— За същото предполагаемо престъпление — продължи говорителят — се разследват още двама души, бивш инспектор от полицията и американският писател Дъглас Престън, който заедно с Марио Специ пише книга за Чудовището от Флоренция.