Сред множеството телефонни обаждания, които последваха, имаше и едно от Държавния департамент. Приятен женски глас ме осведоми, че американското посолство в Рим е направило проучвания за статуса ми при областния прокурор на Перуджа. Посолството можеше да потвърди, че аз наистина съм indagato — тоест човек, който официално е заподозрян за извършването на престъпление.
— Попитахте ли какви доказателства имат срещу мен?
— Не се интересуваме от подробности по случаите. Можем само да проучим какъв е статутът ви.
— Статутът ми отдавна ми е ясен, много благодаря, обявиха го във всеки един италиански вестник!
Жената се прокашля и попита дали имам адвокат в Италия.
— Адвокатите струват пари — измърморих аз.
— Господин Престън — каза тя, все така любезно, — това е сериозен въпрос. Няма да се размине просто ей така. Нещата ще се влошат и дори да имате адвокат, те могат да се проточат с години. Не трябва да го оставяте да задълбава. Трябва да похарчите пари и да си намерите адвокат. Ще кажа на посолството ни в Рим да ви изпрати списък. За съжаление не можем да ви препоръчаме никой от тях, защото…
— Знам — прекъснах я. — Не се занимавате с оценяването на италианските адвокати.
На края на разговора тя попита колебливо:
— Нали нямате никакви намерения в близко време да се връщате в Италия?
— Шегувате ли се?
— Радвам се да го чуя. — Облекчението в гласа й беше ясно доловимо. — Със сигурност не бихме искали да се сблъскаме с проблема на вашето арестуване.
Списъкът пристигна. В него имаше предимно адвокати, които се занимаваха с попечителство върху деца, прехвърляне на недвижими имоти и договорни отношения. Само един се занимаваше с криминални дела.
Веднага му се обадих. Той беше чел вестниците и знаеше за делото. Радвал се, че съм се обадил. Потърсил съм правилния човек. Щял да зареже всичката си важна работа, за да поеме случая — и да включи като свой партньор един от най-добрите адвокати в Италия, чието име е известно и уважавано от областния прокурор на Перуджа. Това, че съм наел него, решавало наполовина проблема ми — така ставали нещата в Италия. Наемайки го, съм щял да покажа на прокурора, че съм uomo serio, човек с когото шега не бива. Когато плахо го попитах за хонорара му, той каза, че ще ми струва само някакви си двайсет и пет хиляди евро, за да го ангажирам, да задвижа нещата — и този нисък (практически про боно) хонорар е възможен само заради престижното дело и отражението му върху свободата на печата. С удоволствие щял да ми изпрати имейл, в който да ми даде инструкции за извършване на плащането, но трябвало да действам бързо, защото графикът на този много прочут адвокат се запълвал бързо…
Обадих се на следващия адвокат в списъка, после на следващия. Най-накрая попаднах на един, който беше готов да поеме случая ми срещу хонорар от шест хиляди евро и който всъщност звучеше като адвокат, а не като дилър на коли втора употреба.
По-късно щяхме да разберем, че преди ареста на Марио, вила Бибиани в Капрая и градините й са били претърсени от GIDES в търсене на пистолета, предмети, кутии или документи, които се предполагаше, че сме подхвърлили. Не открили нищо. За изобретателния Джутари това въобще не било проблем. Реагирал веднага, заявявайки, че не сме имали време да завършим престъпния си заговор — той успял да го спре в зародиш.
Глава 52
На 7 април, деня, в който беше арестуван, Специ най-накрая пристигнал в затвора „Капане“, на двайсетина километра от Перуджа. Въвели го в една стая, обзаведена единствено с маса, стол, кутия от мукава и едно одеяло, проснато на циментовия под.
Охраната му казала да си изпразни джобовете. Специ го направил. Казали му да свали и часовника, и кръстчето, което носел на врата си. След това един от тях му извикал да се съблече.
Специ свалил пуловера си, ризата, тениската и обувките. И зачакал.
— Всичко. Ако ти е студено на краката, стъпи на одеялото.
Специ се съблякъл съвсем гол.
— Наведи се три пъти — наредил му шефът на охраната.
Специ не бил съвсем сигурен какво означава това.
— Направи така — обадил се друг и му показал. — Чак до земята. Три пъти. С притискане.
След унизително претърсване му казали да облече затворническа униформа, която щял да намери в картонената кутия. Пазачите му позволили да си вземе една кутия с цигари. Попълнили някакви формуляри и го повели към студената килия. Един от пазачите отворил вратата и Специ влязъл вътре. Металната врата зад гърба му се затръшнала и ключът се превъртял в ключалката.