Вечерята му била хляб и вода.
На следващата сутрин, 8 април, Специ получил позволение да се срещне с един от адвокатите си, който бил пристигнал в затвора. По-късно би трябвало да се срещне и със съпругата си. Пазачите го ескортирали до една стая, където той намерил адвоката си да седи до маса с купчина папки пред себе си. Едва успели да се поздравят, когато в стаята нахълтал друг пазач, с широка усмивка на сипаничавото си лице.
— Срещата се отменя. Заповед на областния прокурор. Адвокате, имате ли нещо против…?
Цели пет дни Специ останал в неизвестност защо му е отказан адвокат и бил поставен в изолация. Останалата част от Италия го научила на следващата сутрин. В деня, когато Специ бил арестуван, прокурор Минини изискал от разследващия магистрат по случая му, съдия Марина Де Робертис, да приложи закона, който обикновено се използва само срещу опасни терористи и глави на мафията, представляващи заплаха за държавата. Забраняваше му се достъпът до адвокат и щеше да бъде държан в изолация. Целта на закона беше да попречи на престъпниците да наредят чрез адвокатите и посетителите си убийствата на свидетели по делото. Сега той се прилагаше срещу изключително опасния журналист Специ. Пресата отбеляза, че в затвора със Специ са се отнасяли още по-грубо, отколкото с Бернардо Провенцано, шефът на мафията, заловен край Корлеоне, Сицилия, четири дни след като Специ беше арестуван.
Цели пет дни никой нямаше представа какво става със Специ, къде се намира или какво правят с него. Изчезването му причини силно страдание и тревоги на семейството и приятелите му. Властите отказваха да дадат каквато и да било информация за него, здравословното му състояние или условията, при които е задържан. Специ просто изчезна в черния търбух на затвор „Капане“.
Глава 53
Спомних си думите на Николо — че Италия ще бъде засрамена пред целия свят. Бях решен да направя всичко, за да стане точно така. Надявах се да вдигна шум в Америка, който да смути италианското правителство и да го принуди да сложи край на това съдебно недоразумение.
Обадих се на всяка организация, която имаше някаква връзка със свободата на печата. Написах обръщение, което публикувах в интернет. То завършваше така: „Умолявам всички ви, заради истината и свободата на печата помогнете на Специ. Подобно нещо не може да се случва в тази красива и цивилизована страна, която аз обичам, страната, дала на света Ренесанса“. Обръщението включваше имената, адресите и електронните пощи на премиера на Италия Силвио Берлускони, вътрешния министър и министъра на правосъдието. Обръщението беше взето и качено в много други уебстраници, преведено на италиански и японски, обсъдено от много блогъри.
Бостънският клон на ПЕН подхвана активна кампания за разпращане на писма. Един мой приятел, писателят Дейвид Морел (създателят на Рамбо), написа протестно писмо до италианското правителство, също както много други писатели, които членуваха в организацията International Thriller Writers (ITW)15, в чието създаване аз активно участвах. Много от тези писатели бяха автори на бестселъри в Италия и имаха голям авторитет. Списание „Атлантик мантли“ ми поръча да напиша статия за Чудовището и ареста на Специ.
Най-лоша бе неизвестността. Изчезването на Специ създаде празнота, запълнена със зловещи спекулации и ужасни слухове. Той беше оставен на милостта на областния прокурор в Перуджа, човек с голяма власт, и на главен инспектор Джутари, когото вестниците бяха нарекли il superpolizi-otto, супер полицай, защото действаше безнаказано. В онези пет дни на неизвестност се събуждах с мисълта за Специ в затвора, без да зная какво му причиняват там, и това ме подлудяваше. Всички ние имаме своята точка на пречупване и аз се питах дали те са намерили неговата — защото целта им определено беше да го пречупят.
Всяка сутрин сядах в дървената си барачка в Мейн, след като се бях обадил на всеки, за когото се сетех, и изпълнен с чувство за безизходица и безсилие чаках ответните обаждания и организациите, с които се бях свързал, да предприемат някакво действие.
Главният редактор на „Ню Йоркър“ ме беше свързал с Ан Купър, изпълнителен директор на Комитета за защита на журналистите (CPJ), базирана в Ню Йорк организация. Тази организация най-добре разбираше неотложността на ситуацията и нуждата от бързи действия. Комитетът веднага започна независимо разследване на случая на Специ в Италия, ръководено от Нина Огнянова, програмен координатор за Европа, включващо срещи с журналисти, полиция, съдии и колеги на Специ.
15
International Thriller Writers (ITW) — Световна организация на авторите на трилъри. — Б.пр.