Выбрать главу

В първите дни след ареста на Специ повечето големи ежедневници в Италия — особено в Тоскана и Умбрия, а най-вече вестникът на Марио, „Ла Национе“ — се въздържаха от отразяването на цялата история. Те съобщиха за ареста на Специ и за обвиненията срещу него, но го отразиха като най-обикновена криминална история. Повечето се въздържаха от коментар по въпросите за свободата на печата, повдигнати при ареста. Почти не се чуха протести. Малцина коментираха едно от най-коварните обвинения срещу Специ, онова за „възпрепятстване на официално разследване с помощта на средствата за масова информация.“ (По-късно щяхме да научим, че колегите на Специ в „Да Национе“ са се изправили срещу ръководството на вестника заради малодушното им поведение.)

Бях изненадан да открия при разговорите си с приятели и журналисти от Италия, че доста от тях смятаха, че поне част от обвиненията са истина. Може би, колебаеха се някои от италианските ни колеги, аз все пак не разбирам Италия толкова добре и това са неща, които са типични за италианските журналисти. Приемаха обидата ми като нещо наивно и нетактично. Да си обиден означава да си сериозен, искрен — и будала. Някои италианци побързаха да заемат позата на циници, които не вярват на нищо и са твърде умни, за да се вържат на моите и на Специ твърдения, че сме невинни.

— А! — каза граф Николо в един от честите ни разговори. — Разбира се, че двамата със Специ не сте отишли във вилата току-така! Диетрологията го твърди! Само някой лековерен човек ще повярва, че вие, двама журналисти, сте отишли във вилата „само за да хвърлите едно око“. Полицията няма да арестува Специ без причина! Разбираш ли, Дъглас, италианецът винаги трябва да е furbo. В английския няма еквивалент на тази прекрасна дума. Тя означава човек, който е хитър и смел, който усеща откъде духа вятърът, който може да баламоса всекиго, но него самия никой не може. Всички в Италия предпочитат да си мислят най-лошото за другите, за да не изглеждат лековерни. Все пак всички искат да изглеждат furbo.

Като американец срещах трудности в разбирането на атмосферата на страх и уплах, която обграждаше случая. В Италия не съществува истинска свобода на печата, особено след като човек от властта може да повдигне криминални обвинения срещу журналист за „diffamazione a mezzo stampa“ — клевета в средствата за масова информация.

Страхът на пресата стана особено очевиден след отказа на нашия издател „RCS Libri“, част от най-големия издателски конгломерат в света, да направи изявление в подкрепа на Специ. При срещата си с репортера на „Бостън глоуб“, нашата редакторка усърдно избягваше споменаването на пресата:

— Журналистът Специ и главният полицейски инспектор се мразят — каза тя пред „Глоуб“. — Защо ли? Не знам… Ако те [Престън и Специ] смятат, че са намерили нещо полезно за полицията и закона, трябва да го кажат, без да обиждат полицията и съдиите.

Междувременно нямаше никакви новини за съдбата на Специ в затвора „Капане“ край Перуджа.

Глава 54

На 12 април беше вдигнато петдневното затъмнение и Специ най-накрая получи разрешение да се срещне с адвокатите си. На същия ден случаят му щеше да бъде разгледан от разследващия магистрат Марина Де Робертис. Целта беше да се определи дали арестуването и затварянето му в затвора са били оправдани.

Заради изслушването Специ за пръв път получи дрехи за смяна, калъп сапун и позволение да се избръсне и изкъпе. Областният прокурор Джулиано Минини се яви пред съдия Де Робертис, за да защити твърдението си, че Специ е опасен за обществото.

„Журналистът — пишеше Минини в обръщението си, — обвинен във възпрепятстване на разследването на Чудовището от Флоренция, се намира в центъра на мащабна дезинформационна кампания на някоя самозабравила се тайна организация.“ Тази дезинформационна операция, обясняваше Минини, е опит да се подкопае разследването на „група изтъкнати личности“, които са поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището. Сред тези изтъкнати личности е бил Нардучи, който наел и наредил на Пачани и неговите другари по чашка да убият любовниците и да вземат определени части от телата им. Специ и съратниците му имали стратегия: да пазят Пачани и другарите му по чашка от всякакви подозрения, че имат нещо общо с Чудовището. Когато стратегията им се провалила и полицията започнала да се приближава към тях — с подновяването на разследването на смъртта на Нардучи — Специ отчаяно се опитал да я отклони към Сардинската следа, защото „така опасността да се насочат към поръчителите се свежда до минимум.“