Изявлението му не съдържаше никакви солидни юридически доказателства — това беше просто една абсурдна конспиративна теория, раздута до безкрайност.
Диетрология в най-чистия й вид.
На изслушването Специ протестира срещу условията, в които беше държан. Заяви, че просто е провеждал журналистическо разследване, а не „мащабна дезинформационна кампания за някоя самозабравила се тайна организация.“
Съдия Марина Де Робертис погледна Специ и му зададе въпрос: единствения въпрос, който можеше да зададе по време на изслушването.
— Някога членували ли сте в сатанинска секта?
В първия момент Специ не беше сигурен, че е чул правилно. Адвокатът му го придърпа настрани и изсъска:
— Не се смей!
Едно обикновено „не“ изглеждаше недостатъчно. Специ отвърна сухо:
— Единственият орден, в който съм членувал, е орденът на журналистите.
С това изслушването приключи.
Съдията каза, че ще обяви решението си след четири дни. В събота Специ се срещна с адвоката си, за да чуе присъдата.
— Имам добри и лоши новини — каза Траверси. — Кои искаш да чуеш първо?
— Лошите.
Съдия Де Робертис беше решила, че той трябва да остане в затвора заради заплахата, която представлява за обществото.
— А добрите какви са?
На витрината на една книжарница във Флоренция Траверси беше видял купчина книги. „Dolci Colline di Sangue“ най-после беше излязла.
Глава 55
Междувременно главен инспектор Джутари продължаваше с разследването, без да вади тосканската пура от устата си. Известно време липсата на второ тяло при тъй нареченото убийство на Нардучи представляваше проблем, защото бяха нужни два трупа, за да се направи двойната размяна. Най-накрая той намери подходящо тяло — това на един южноамериканец с разбита глава, което лежеше непотърсено в моргата на Перуджа от 1982 година, дълбоко замразено. Поне за някои трупът наподобяваше мъртвото тяло на Нардучи от снимката, направена на дока, след като е било извадено от водата. След като Нардучи е бил убит, трупът на този южноамериканец е бил откраднат от моргата и хвърлен във водата, а тялото на Нардучи е било скрито в моргата или на друго място. Години по-късно, когато ексхумацията на Нардучи изглеждала неизбежна, телата отново били разменени — Нардучи бил сложен в ковчега, а южноамериканецът излетял и отново се озовал в хладилника.
След като вкара Специ в затвора, Джутари даде интервю за „Ла Национе“, в което разказа за отличния прогрес по случая Нардучи:
— „Да, ние разследваме смъртта на този човек, който е починал през 1982 година, и откриваме доста интересни елементи, които могат да ни отведат до нещо конкретно… Според мен вече няма съмнение, че тялото, извадено от езерото Тразимено, не е на Нардучи… А сега, в светлината на тези нови факти, ситуацията изглежда много по ясна.“
Но нещо в тази теория сигурно се е объркало, тъй като мъртвият южноамериканец не беше споменат повторно, а фактите, свързани с предполагаемата двойна смяна на телата, са все така неясни.
Адвокатите на Специ поискаха да бъде изслушан от апелативния трибунал. Целта им беше да се преразгледат основанията за налагане на мярката задържане под стража до започването на процеса и той да бъде пуснат под домашен арест или при някакви други условия. В италианския закон няма опция за пускане под парична гаранция и решението се вземаше въз основа на това колко опасен е обвиненият и дали има опасност да напусне страната.
Датата за изслушването беше 28 април. Молбата щеше да бъде разгледана от трима съдии от Перуджа, близки колеги на областния прокурор и разследващия магистрат. Апелативният трибунал нямаше практиката да отменя решенията на свои колеги, особено в такива известни дела, в които Минини беше заложил прокурорската си обективност.
На 18 април, дванайсет дни след ареста на Специ, Комитетът за защита на журналистите завърши своето разследване. На следващия ден изпълнителният директор Ан Купър изпрати факс на премиера на Италия. В него се казваше: