Ще попиташ: защо тези хора не са проговорили по-рано?
Защото са се страхували от Марио Специ и онези, които според тях са го прикривали с всички възможни средства.
Затова се обръщаме към теб.
Получих възможността да обясня на доктор Минини, че няма начин ти да си обвързан с тези действия, и пак ти повтарям, Дъглас, че магистратът се отнася благосклонно към теб…
Отново те каня да ме посетиш в Италия и ще видиш, че всичко ще се оправи, ако се съгласиш да се срещнеш с него в присъствието на адвокат, който, надявам се, не е същият като на Специ, и ще ти бъдат свалени всички обвинения.
Прочетох книгата «Dolсi Colline di Sangue»: ще ти кажа веднага, че щеше да е много по-добре, ако името ти не фигурираше в тази книга. Тя е иззета от прокурора и мисля, че ще има съдебни последствия… За съжаление, Дъглас, ти си я написал. Това не е шега и няма нищо общо с работата на Минини; тя се разследва от криминалния съд и заплашва да съсипе кариерата ти като писател… Използвайки престижа ти, Специ те е въвлякъл в ситуация, която, ако дойдеш в Италия, бих могла да ти помогна да разрешиш. И отново повтарям, трябва спешно да се видим, повярвай ми… По дяволите, името ти го пише на онази книга! Извинявай, но направо побеснявам, като се сетя колко диаболично е постъпил онзи Специ…
Чакам новини от теб и изпращам топли прегръдки на семейството ти.
Габриела.
Още нещо: мисля, че «Ню Йоркър» също трябва да се «дистанцира» от Специ и действията му. Бих могла да им обясня някои неща в интервю, да те измъкна от това положение, в което Специ те е въвлякъл, да обясня на американската преса, че нямаш нищо общо с «измамата».“
Докато четях, не вярвах на очите си и най-накрая, за пръв път от седмици, се разсмях, осъзнавайки абсурдността на всичко това. Дали е имало някой писател, от ранга на Норман Мейлър дори, който да е създал персонаж като тази жена? Едва ли.
Двайсет и осми април, денят, в който Специ трябваше да се изправи пред Апелативния трибунал, приближаваше. На 27 април разговарях с Мириам. Тя ужасно се притесняваше какво може да се случи на изслушването и ми каза, че адвокатите на Специ споделяли песимизма й. Ако съдиите потвърдят мярката задържане под стража, Специ щеше да остане в затвора още поне три месеца, преди да дойде следващото съдебно преразглеждане, когато отмяната за мярката изглеждаше още по-малко вероятна. Италианската съдебна система е ужасно тромава; грозната истина беше, че Специ можеше да остане години наред в затвора, преди делото му да влезе в съда.
Адвокатите на Специ бяха научили, че Минини се е подготвил сериозно за изслушването, за да бъде сигурен, че журналистът няма да бъде освободен. Това беше най-следеният случай в цялата му кариера. Критиките срещу него в националната и световната преса се засилваха с всеки изминал ден. Репутацията му зависеше от спечелването на това изслушване.
Обадих се на Николо и го попитах каква, според него, ще бъде съдбата на Марио. Той беше доста песимистично настроен.
— Съдиите в Италия се защитават едни други — беше единственото, което каза.
Глава 56
На въпросния ден, 28 април 2006 година, в затвора „Капане“ пристигна затворническата кола, която щеше да отведе Специ и останалите затворници на изслушванията пред Трибунала в Перуджа. Охраната на Специ го изведе навън и го качи в клетката отзад, заедно с другите.
Трибуналът, една от прочутите сгради в средновековната част на Перуджа, се издигаше на площад „Матеоти“ като въздушен готически замък от бял мрамор. Тя беше описана във всички пътеводители и ежегодно тук се стичаха хиляди туристи, за да й се възхитят.
Проектирана от двама ренесансови архитекти, тя е построена върху основите на стената, която през 12 век е обграждала Перуджа. Самата стена е била издигната върху масивните каменни блокове на древна постройка на около три хиляди години, която е била част от стена, обграждала древния град Перузия. Над входа на сградата се издига статуя на жена, хванала меч с двете си ръце, която се усмихва загадъчно на всички, които влизат; надписът под нея я идентифицира като IUSTITIAE VIRTUTUM DOMINA, Господарката на справедливостта. От двете си страни е заобиколена от два грифона, символите на Перуджа, сграбчили в ноктите си теле и овца.
Затворническата кола спря на площада пред Трибунала, където тълпа журналисти и телевизионни репортери очакваха пристигането на Специ. Заради тях бяха започнали да се събират и туристи, любопитни да видят прочутия престъпник, който привличаше такова внимание.