По-късно Специ сподели пред мен, че докато говорел виждал как думите му оказват видим ефект върху съдиите.
Специ поблагодари на областния прокурор за това, че е похвалил интелигентността и паметта му и повтори, дума по дума, фразите в изложението на Минини, които бяха идентични с написаното преди месеци в сайта на Габриела Карлици. Попита Минини може ли да обясни поне едно съвпадение между думите му сега и написаното от нея. Попита не е ли вярно, че Карлици вече е била осъждана за клевета, след като десет години по-рано беше написала, че писателят Алберто Бевилакуа е Чудовището от Флоренция? Не е ли също факт, че срещу същата тази Карлици в момента се води дело за измама на инвалиди?
След това Специ се обърна към президента на Трибунала.
— Аз съм само един журналист, който се опитва по най-добрия начин да се справя с работата си, и съм добър човек.
Това беше краят на речта му.
Изслушването приключи. Двамата пазачи в залата отведоха Специ до асансьора и го свалиха в сутерена на древния средновековен дворец; там го заключиха в малка празна килия, където сигурно от векове са били държани затворници. Той се облегна на каменната стена и плъзна гърба си по нея, сядайки на земята, напълно изтощен и неспособен да мисли.
След известно време чу някакъв звук и отвори очи. На вратата стоеше един от пазачите с чаша горещо еспресо в ръка, което беше купил със собствените си пари.
— Вземи го, Специ. Струва ми се, че имаш нужда от него.
Глава 57
Същата вечер натовариха Марио Специ в затворническата кола и го върнаха обратно в килията му в затвора „Капане“. Следващият ден беше събота и Трибуналът затваряше в един часа. Съдиите трябваше да обявят решението си преди това.
В събота Специ чакаше в килията си, докато един часът приближаваше. Останалите мъже в затворническия блок — които го бяха опознали, без дори да се виждат — очакваха заедно с него да чуят присъдата. Един часът мина, след това и един и половина. Докато приближаваше два, Специ започна да се примирява с мисълта, че присъдата няма да е оправдателна. Тогава останалите затворниците от крайните килии започнаха да викат радостно. Някой беше чул нещо от невидимия телевизор, който работеше наблизо.
— Чичо! Свободен си! Чичо! Можеш да си ходиш! Пуснали са те без никакви условия!
Мириам, която очакваше решението в кафенето, получи обаждане от един колега на Марио от вестника.
— Чудесни новини! Поздравления! Спечелихме! Спечелихме! По всяка точка!
„След като прекара двайсет и три дни в затвора — обяви RAI, националната телевизия на Италия, — журналистът Марио Специ, обвинен за възпрепятстване на правосъдието при разследването на убийствата във Флоренция, най-после беше освободен. Такова е решението на Апелативния трибунал.“ Тримата съдии дори не бяха поставили условия за освобождаването му, каквато беше практиката — нито домашен арест, нито конфискация на паспорта. Той беше напълно и безусловно свободен.
Това беше огромен провал на областния прокурор на Перуджа.
В килията на Специ дойде един пазач, който носеше голяма черна найлонова торба.
— Побързай. Слагай всичко тук. Да вървим.
Специ прибра всичките си неща в торбата и се обърна да излиза, но се оказа, че пазачът е препречил вратата.
— Преди да си тръгнеш — каза той, — трябва да почистиш килията си.
Специ реши, че мъжът сигурно се шегува.
— Не съм искал да идвам тук — каза той, — затвориха ме напълно незаконно. Ако искаш да е чисто, почисти си я сам.
Пазачът присви очи, хвана желязната врата и я затръшна под носа на Специ. После я заключи и изсъска:
— Щом толкова ти харесва, стой си тук! — След което се обърна и тръгна по коридора.
Специ не можеше да повярва на очите си. Хвана се за решетките.
— Слушай, идиот такъв! Знам как се казваш и ако не ме пуснеш веднага оттук, ще те съдя за незаконно задържане! Разбираш ли? Ще те докладвам.
Пазачът се спря, после направи още няколко колебливи крачки към поста си, накрая бавно се обърна, тръгна назад и отключи вратата. Специ беше предаден на друг пазач с каменно лице, който го отведе до чакалнята.