Същия ден книгата ни „Dolci Colline di Sangue“ оглави списъка на бестселърите в Италия.
Времето наистина течеше бързо. Върховният съд на Италия отхвърли обжалването на Минини като „неприемливо“ и прекрати всички процедури срещу Специ. Нямаше да има процес и по-нататъшно разследване.
— Голям товар падна от плещите ми — каза Специ. — Аз съм свободен човек.
Няколко месеца по-късно полицията нахлу в офисите на Джутари и Минини и изнесе десетки кашони с папки. Разбра се, че Минини е използвал специалния антитерористичен закон, за да нареди подслушване на журналисти, които са писали критични статии срещу неговото разследване на Чудовището — подслушване, което е било осъществявано от Джутари и GIDES. Освен, че е подслушвал журналисти, Джутари беше записвал телефонни обаждания и разговори на много флорентински съдии и следователи, включително на областния прокурор на Флоренция Паоло Канеса. Изглежда Минини го е подозирал, че е част от заговора срещу неговото разследване на поръчителите на убийствата.
През лятото на 2006 година Джутари и Минини бяха подведени под отговорност за злоупотреба с положението си. GIDES беше разформирован и веднага се повдигна въпросът дали създаването му въобще е било законно. Джутари изгуби персонала си и разследването на Чудовището му беше отнето. Той стана главен инспектор a dispozione, което означава без портфейл и без постоянно назначение.
На този етап Минини запазваше позицията си на областен прокурор на Перуджа, но към персонала му бяха добавени още двама прокурори, уж за да му помагат с работата; но всички знаеха, че истинската им задача е да го възпират да създава други главоболия. И Минини, и Джутари щяха да се изправят пред съда за злоупотреба със служебно положение и други престъпления.
На 3 ноември 2006 година Специ получи най-престижната журналистическа награда в Италия за „Dolci Colline di Sangue“ и беше обявен за писател на годината.
Глава 59
Статията в „Атлантик мантли“ беше публикувана през юли. Няколко седмици по-късно в списанието се получи писмо на старомодна хартия, напечатано на обикновена печатна машина. Това беше изключително писмо, написано от бащата на Николо, граф Нери Капони, глава на най-древния и най-знатен благороднически род в Италия.
Когато се запознахме с Николо, той беше споменал причината семейството му да е толкова уважавано във Флоренция: те никога не се бяха замесвали в скандали, проявяваха дискретност и благоразумие във всички сделки и никога не се опитваха да бъдат първи. В продължение на осемстотин години фамилия Капони беше процъфтявала благодарение на това, че „държеше главата си наведена“, както се беше изразил Николо седем години по-рано.
Но сега граф Нери беше нарушил семейната традиция. Беше написал писмо до редактора. Това не беше обикновено писмо, а разтърсващо обвинение срещу италианската правна система, направено от човек, който е бил съдия и адвокат. Граф Нери знаеше какво говори и го правеше разбираемо.
ГРАФ КАПОНИ
Сър,
Пародията на правосъдие, приложена срещу Дъглас Престън и Марио Специ, е върхът на айсберга. Италианската правосъдна система (която включва държавните обвинители) е дял от държавния апарат. Точно този клон сам избира членовете си, самоуправлява се и не се отчита пред никого: държава в държавата! Тази група бюрократи може да бъде разделена на три части: значително малцинство, корумпирано и свързано с бившата комунистическа партия, голяма част честни хора, прекалено уплашени, за да се противопоставят на политическото малцинство (което контролира всички съдилища и трибунали) и малцинство от смели честни хора с неголямо влияние. Политическите и нечестни съдии имат един сигурен метод за смиряване или дискредитиране на опонентите си, политически или други, фалшиви, прикривани обвинения, подслушване на телефоните, захранване с разговори (често подправени) на пресата, която подхваща клеветническа кампания, зрелищни арести, продължително задържане под стража при възможно най-лоши условия, разпити от трета степен и най-накрая процес, който продължава години наред и завършва с оправдание на съсипания човек. Специ извади късмет, защото могъщият областен прокурор на Флоренция не е приятел с този на Перуджа и, както ми казаха, „предложил“ Специ да бъде освободен: съдът на Перуджа, както ми казаха, приел „предложението“.
Сигурно ще ви бъде интересно да узнаете, че съдебните грешки в Италия (изключвайки оправданията на съсипаните обвиняеми) за петдесет години са достигнали четири милиона и половина.