Искрено ваш, Нери Капони
П.П. Бих искал да ви помоля, ако е възможно, да не публикувате името ми или да използвате само инициали, защото се страхувам от репресии срещу мен и семейството ми. Ако това не е възможно, то Бог да ме пази! Истината трябва да излезе наяве.
„Атлантик“ отпечата писмото с името му. Британският вестник „Гардиън“ също пусна статия за делото и интервюира главен инспектор Джутари. Той каза, че аз съм излъгал, когато съм заявил, че съм бил заплашен от арест, ако се върна в Италия, и настоя, че двамата със Специ все още сме обвинени за подхвърлянето на фалшиви доказателства във вилата.
— Престън излъга — каза той. — Нашите записи ще го покажат. Специ — продължи той, — ще бъде изправен пред съда.
Статията в „Атлантик“ привлече вниманието на един продуцент от NBC, който помоли двама ни с Марио да участваме в предаване за Чудовището от Флоренция. Аз се върнах в Италия през септември 2006 година с известна тревога, заедно с филмовия екип на NBC. Италианският ми адвокат ме уведоми, че предвид правните проблеми на Джутари и Минини, завръщането ми може да мине без проблеми, a NBC обеща да вдигне врява до Бога, ако ме арестуват на летището. За всеки случай телевизионният екип ме посрещна на аерогарата, готов да заснеме арестуването ми. Радвам се, че не се стигна до това.
Двамата със Специ отведохме Стоун Филипс, водещия на предаването, на местопрестъпленията, където ни снимаха как обсъждаме убийствата и собствените ни сблъсъци с италианската правна система. Стоун Филипс интервюира Джутари, който продължи да настоява, че двамата със Специ сме подхвърлили фалшиви улики във вилата. Освен това разкритикува книгата ни.
— Очевидно господин Престън не си е направил труда да провери фактите си… През 1983 година, когато бяха убити двамата млади германци, този човек (Антонио Винчи) беше в затвора за друго престъпление, което няма нищо общо с убийствата на Чудовището.
Филипс успя да направи и кратко интервю с Антонио Винчи, без камера. Винчи потвърди думите на Джутари, че е бил в затвора по време на едно от престъпленията. Може би Джутари и Винчи не бяха предполагали, че NBC ще провери фактите. В предаването си Стоун Филипс заяви:
— По-късно проверихме архивите и установихме, че [Антонио] никога не е бил в затвора по време на което и да било убийство, извършено от Чудовището. Двамата с Джутари или бъркат, или лъжат.
Винчи беше повече ядосан от обвиненията в импотентност, отколкото, че е Чудовището от Флоренция.
— Ако жената на Специ беше по-млада и по-хубава — каза той на Филипс, — щях да им покажа аз кой е импотентен — тук, сега, на тази маса.
В самия край на предаването Филипс попита Винчи: „Вие ли сте Чудовището от Флоренция?“
— Той ме погледна — каза Филипс, — хвана ме за ръката и каза само една дума. Innocente16.
Глава 60
Докато снимахме с Dateline NBC, двамата със Специ преживяхме нещо, което никога не излезе на екран. Стоун Филипс искаше да интервюира Уини Ронтини, майката на Пиа Ронтини, една от жертвите на Чудовището, убита в Ла Боскета, близо до Викио, на 29 юни 1984 година. Докато екипът ни чакаше край паркираните на градския площад бусове на сянка до статуята на Джото, двамата със Специ тръгнахме по улицата към старата вила Ронтини, за да проверим дали ще се съгласи на интервю.
Когато погледнахме къщата, застинахме втрещени. Ръждясалата желязна врата висеше на една панта. Изсъхналите храсти в градината потракваха като кости на вятъра, в ъглите се бяха събрали изсъхнали листа. Щорите бяха спуснати, летвите им изпочупени. Под стряхата наперено крачеха гълъби, а върху покрива се бяха наредили десетина гарвана, наподобяващи черни парцали.
Марио натисна звънеца, но не получи отговор. Спогледахме се.
— Изглежда тук вече никой не живее — каза Марио.
— Да почукаме на вратата.
Избутахме счупената врата и влязохме в мъртвата градина, под краката ни хрущяха изсъхнали листа и клони. Вратата на вилата беше заключена, зелената й боя се лющеше на малки стружки, дървото под нея беше нацепено. Звънецът до вратата липсваше, виждаше се само една дупка, от която стърчеше жица.
— Синьора Ронтини? — извика Марио. — Има ли някой вкъщи?
Вятърът шепнеше и се кискаше около изоставената къща. Марио почука на вратата и звукът от ударите му отекна глухо в празните стаи. Птиците изпляскаха с криле и се издигнаха в небето, раздразнените им крясъци наподобяваха скърцане на нокти върху черна дъска.