По време на управлението на Савонарола Флоренция изпаднала в икономически упадък. Денят на страшния съд, за който той проповядвал, така и не настъпил. Вместо да благослови града за новооткритата му религиозност, Бог като че ли го изоставил. Обикновените хора, особено младите и безработните, започнали открито да оспорват едиктите му. През 1497 година тълпа младежи се разбунтувала по време на една от проповедите на Савонарола; бунтът се разраснал и се превърнал във всеобщо въстание, кръчмите отново били отворени, завърнал се хазартът, по криволичещите улички на Флоренция отново можела да се чуе танцувална музика.
Савонарола, усещайки, че контролът му се изплъзва, започнал да изнася още по-налудничави и обвинителни проповеди и направил фаталната грешка да насочи критиките си срещу самата църква. Папата го отлъчил и заповядал да го арестуват и екзекутират. Услужливата тълпа нападнала манастира „Сан Марко“, разбила вратите, убила няколко от монасите и извлякла Савонарола навън. Той бил обвинен в множество престъпления, сред които и „религиозна грешка“. След като няколко седмици бил изтезаван с дибата, той бил завързан с вериги към кръст на Пиаца дела Синьора, същото място, където издигнал своята Клада на суетата, и бил подпален. Огънят бил поддържан в продължение на часове, след което останките му били натрошени на прах и смесени с пепел, за да бъде сигурно, че нито едно късче от тялото му не е оцеляло, за да бъде превърнато в реликва. След това прахта му била изхвърлена във всеопрощаващите, всепоглъщащи води на река Арно.
Ренесансът отново се възродил. Кръвта и красотата на Флоренция продължили. Но нищо не трае вечно и през следващите векове градът постепенно изгубил мястото си сред водещите европейски средища. Той постепенно отстъпил встрани, прочут с миналото си, но невзрачен в настоящето, докато останалите градове в Италия процъфтявали, най-вече Рим, Неапол и Милано.
Днес флорентинците са прочути със своята саможивост и се смятат от останалите италианци за надути, горделиви, високомерни, изключително студени, назадничави и закостенели традиционалисти. Те са сериозни, точни и трудолюбиви. Дълбоко в себе си флорентинците знаят, че са по-цивилизовани от останалите италианци. Те са дали на света всичко, що е изтънчено и красиво, и са направили достатъчно. Сега могат просто да затворят вратите си и да се усамотят, без да са отговорни за никого и нищо.
Когато се появи Чудовището от Флоренция, флорентинците го посрещнаха с недоверие, силна болка, ужас и донякъде с извратен интерес. Те просто не можеха да приемат, че изключително красивият им град, физическо въплъщение на Ренесанса, люлката на западната цивилизация, е приютил подобен звяр.
Но най-вече не можеха да приемат мисълта, че убиецът може да е един от тях.
Глава 4
Вечерта на 22 октомври, четвъртък, 1981 година, беше дъждовна и необичайно студена. За следващия ден беше планирана всеобща стачка — всички търговци, занаятчии и училища щяха да спрат работа в знак на протест срещу икономическата политика на правителството. Затова вечерта хората се отдадоха на забавления. Стефано Болди отиде в къщата на приятелката си Сузана Камби, двамата вечеряха заедно с родителите й и после той я заведе на кино. След киното двамата паркираха колата си край Бартолиновата ливада западно от Флоренция. Стефано познаваше мястото, защото беше израснал в този район и като дете беше играл тук.
През деня тук идваха пенсионерите от града, обработваха малките си зеленчукови градини, наслаждаваха се на чистия въздух и разменяха клюки. Нощем пристигаха и си тръгваха автомобили с младежи, търсещи уединение. И естествено беше пълно с воайори.
През ливадата минаваше селски път, който свършваше насред лозята. Точно там паркираха колата си Стефано и Сузана. Пред тях се издигаше високият тъмен масив на планината Калвана, а отзад се долавяше непрекъснатият тътен от трафика по магистралата. Тази нощ звездите и месечината бяха покрити с облаци, които хвърляха тъмните си сенки върху всичко наоколо.
В единайсет часа на следващата сутрин една възрастна двойка, която беше дошла да полее зеленчуковата си градина, първа откри престъплението. Черният фолксваген голф блокираше пътя, лявата врата беше затворена, стъклото беше напукано, дясната врата зееше широко отворена — аранжировката беше абсолютно същата както при предишните две убийства.