През годините Специ беше разработил много хитроумни номера, за да измъква информация от полицията и прокурорите. Всяка сутрин обикаляше офисите на съдиите и прокурора, за да види дали не се е появило нещо ново. Висеше из коридорите, разговаряше с адвокатите и полицаите, събираше късчетата информация. Обаждаше се на Фоско, техническият помощник на съдебния патолог, разпитваше го за някакви нови интересни трупове, понякога звънеше в пожарната, защото пожарникарите често бяха викани на местопрестъпленията, за да изваждат телата на загиналите, особено ако плаваха във вода.
Но най-качественият източник на информация за Специ беше един дребен мъж, който работеше в подземията на съдебната палата, незначителен тип с незначителен пост, напълно пренебрегван от останалите журналисти. Той се занимаваше със забърсването на праха и поддържането в ред на дневниците, в които ежедневно се записваха имената на хората, които са indagato — тоест, които се разследват — и причините за започналото разследване. Специ беше уредил този обикновен работник с безплатен абонамент за „Ла Национе“, за което човекът му беше безкрайно благодарен и в замяна му позволяваше да рови из дневниците. За да запази тази информация от журналистите, които непрекъснато го следваха, Специ изчакваше до 13:30 часа, когато колегите му се събираха пред съдебната палата, за да отидат на обяд. Той се промъкваше по една странична уличка, която криволичейки го отвеждаше право до задния вход на съда, и посещаваше тайния си приятел.
След като Специ събереше няколко интересни факта от някаква история — достатъчно, за да е сигурен, че е попаднал на нещо — той отиваше в кабинета на прокурора и се преструваше, че знае всичко за нея. Прокурорът, който работеше по случая, започваше притеснено да се пита с каква информация разполага Специ и повеждаше разговор с него. Умело блъфирайки, преструвайки се и парирайки атаките му, Специ успяваше да получи потвърждение за всичко, което знаеше, както и да запълни пропуските, потвърждавайки най-големия страх на прокурора, че журналистът знае всичко.
Младите адвокати, които се въртяха из съдебната палата, бяха последният, задължителен източник на информация. Те отчаяно желаеха да видят имената си в пресата; това беше критичен етап в развитието на кариерата им. Когато Специ се нуждаеше от някой важен документ, като например стенограмата от някое закрито дело или дознанието, той молеше някой от адвокатите да му го донесе, намеквайки, че ще му се отплати. Ако човекът се поколебаеше, а документът беше важен, Специ си позволяваше да го заплаши:
— Ако не ми направиш тази услуга, ще се постарая името ти да не се появи в никой вестник поне една година.
Той блъфираше, разбира се, защото нямаше подобна власт, но тази перспектива ужасяваше наивния млад адвокат. Подплашени по този начин, понякога адвокатите позволяваха на Специ да отнесе у дома си целия комплект документи от дадено разследване. Той прекарваше цялата нощ в копирането им и на сутринта ги връщаше.
Новините от разследването на Чудовището не секваха. Дори при липсата на някакво развитие Специ винаги успяваше да намери за какво да пише покрай слуховете, конспиративните теории и всеобщата истерия, които обграждаше случая.
Изобилстваха най-откачените слухове и най-невероятните конспиративни теории, свързани с медицинските професии и Специ пишеше за всички тях. Едно неуместно заглавие в „Ла Национе“ подхрани всеобщата лудост: „Хирургът на смъртта се завърна.“ Авторът се беше опитал да сътвори сензационна метафора, но мнозина я приеха буквално и слуховете, че убиецът може би е лекар, се засилиха. Изведнъж различни лекари се оказаха обект на злобни слухове и преследвания.
Някои от анонимните писма, получавани в полицията, бяха толкова подробни, че служителите на реда се чувстваха задължени да ги разследват, проучат и претърсят лекарските кабинети. Опитваха се да действат дискретно, за да предотвратят зараждането на нови слухове, но в малък град като Флоренция всяко разследване ставаше обществено достояние, подхранваше истерията и схващането, че убиецът е лекар. Общественото мнение започна да оформя портрет на Чудовището: образован и възпитан мъж от висшето общество, и то със сигурност хирург. Не беше ли заявил съдебният патолог, че операциите на Кармела и Сузана са били извършени „със замах“? Не се ли обсъждаше вероятността операциите да са били извършени със скалпел? Освен това самите престъпления се отличаваха с хладнокръвие и изключителна точност, което подсказваше за интелигентността и образоваността на убиеца. В други слухове се тиражираше предположението, че убиецът е благородник. Флорентинците винаги се бяха отнасяли с подозрение към своите благородници — и то до такава степен, че първата Флорентинска република им беше забранила да заемат обществени длъжности.