Выбрать главу

Репортерът се сви, без да осъзнава, че мъжът просто разиграва шоу.

— Съжалявам, господине, но чак сега ми хрумна. Спомняте ли си онова двойно убийство до Борго Сан Лоренцо? — Той замълча в очакване на отговора. Борго Сан Лоренцо беше планински град на около трийсетина километра северно от Флоренция.

— Хайде де, разказвай! — извика редакторът.

— В Борго бяха убити двама младежи. Те също са правили секс в паркираната си кола. Спомняте ли си? Случаят, при който убиецът беше пъхнал пръчка във… вагината й?

— Да, мисля, че си спомням. А ти какво прави досега, спа ли? Донеси ми материалите по тоя случай. Веднага напиши статия — приликите, разликите… Побързай! Защо си още тук?

Събранието се разтури и Специ се върна на бюрото си, за да напише своята статия за посещението си в кабинета на съдебния патолог. Преди да започне, той прегледа един стар материал, в който се описваше убийството в Борго Сан Лоренцо. Приликите бяха поразяващи. Двете жертви, Стефания Петини, на осемнайсет години, и Паскуале Джентилкоре, на деветнайсет, са били убити през нощта на 14 септември 1974 година, също безлунна съботна вечер. Те също са били сгодени и се канели да се женят. Убиецът взел чантата на момичето и я обърнал с хастара навън, разпилявайки съдържанието й по същия начин, както беше видял Специ. Двете жертви също са прекарали вечерта в дискотека, „Тийн клуб“ в Борго Сан Лоренцо.

На местопрестъплението са били открити гилзи и в статията се споменаваше, че те са от патрони „Уинчестър магнум“, двайсет и втори калибър, също както при убийствата в Ариго. Тази подробност не беше от особено значение, тъй като това бяха най-продаваните в Италия патрони двайсет и втори калибър.

Убиецът от Борго Сан Лоренцо не беше изрязал половия орган на момичето. Вместо това я завлякъл по-далеч от колата и пробол тялото й деветдесет и седем пъти с нож, оформяйки сложен рисунък около гърдите и пубиса. Убийството било извършено до едно лозе и той проникнал в нея с едно сгърчено, вдървено парче от лозница. И в двата случая не били открити никакви доказателства за блудство с жертвата.

Специ пишеше уводната статия, докато другият репортер подготвяше текста за карето, в който даваше подробностите за убийствата от 1974 година.

Два дни по-късно дойде и реакцията. След прочитането на статията полицията направила съпоставка между гилзите, открити при скорошните убийства и тези от 1974 година. Повечето пистолети, с изключение на револверите, изхвърлят гилза след изстрела; ако стрелецът не си направи труда да ги потърси и прибере, те си остават на местопрестъплението. Докладът от полицейската лаборатория беше категоричен: в двата случая е използвано едно и също оръжие. Патроните бяха „Лонг райфъл“ 22-ри калибър, за пистолет „Берета“; модел, предназначен за стрелба по мишена. Без заглушител. Решаващата подробност беше, че ударникът има малък дефект, оставящ отличителен белег върху ръба на гилзата, който е уникален като пръстов отпечатък.

Когато „Ла Национе“ разпространи новината, тя предизвика сензация. Това означаваше, че по хълмовете на Флоренция броди сериен убиец.

* * *

Последвалото разследване повдигна капака на странния свят, който съществуваше сред прекрасните хълмове около града и за който подозираха малцина флорентинци. Повечето млади италианци живеят при родителите си, докато не се оженят, а много от тях се женят късно. В резултат на това сексът в паркирани коли се беше превърнал в любимо занимание. Твърди се, че един на всеки трима флорентинци е заченат в автомобил. Всяка нощ през уикендите хълмовете около Флоренция се пълнеха с млади двойки, които паркираха колите си в сенчестите тесни пътища и кални отбивки, в маслиновите горички и нивите.

Следователите откриха, че из района дебнеха десетки воайори, които шпионираха младежите. Местните ги наричаха индиани, или индианци, заради това, че се промъкват дебнешком в тъмното. Някои разполагаха със сложно електронно оборудване, включващо параболични микрофони, касетофони и фотоапарати за нощни снимки. Индианите си бяха разделили хълмовете на оперативни зони; всяка една се владееше от отделна група или „племе“, което контролираше най-добрите постове за наблюдение на чуждото удоволствие. Някои от тези постове бяха много търсени — или защото позволяваха наблюдение отблизо, или защото се намираха там, където обикновено се появяваха „добрите коли“. (Предполагам, че се досещате кои са „добрите коли“). Добрата кола можеше да се окаже и източник на пари, а понякога добрите коли се купуваха и продаваха на място, един вид извратена борса, на която индиано можеше да спечели достатъчно пари, за да се оттегли и да отстъпи поста си на някой друг, който да догледа финала. Богатите индиани често плащаха на водач, който да ги отведе до най-добрите места и така намаляваха риска.