Алфред Ван Вогт
Чудовището
„Човечеството е безсмъртно. Даже ако
някога, след много хиляди години…даже ако си
представим най-лошото, всепобеждаващият ум ще се
възроди, както феникс от пепелта.“
На височина около 4 мили огромният звездолет увисна над един от градовете. Долу всичко носеше следите на космическото опустошение. Бавно спускайки се с енергетическата гондолосфера, Инеш забеляза, че зданията вече започваха да се разпадат от времето.
— Никакви следи от военни действия! Никакви следи… — периодично повтаряше безплътният механически глас.
Когато достигна повърхността, той изключи полето на своята гондола и погледна към буренясалата, обкръжена с голи стени, площадка. Няколко скелета лежаха във високата трева пред сграда с обтекаеми стремителни линии. Това бяха скелети на дълги двуръки и двукраки същества; черепът на всяко се държеше на горния край на тънък гръбначен стълб. Всички кости явно принадлежаха на възрастен индивид и изглеждаха прекрасно запазени, но когато Инеш се наведе и ритна един от тях, всичко се разсипа на прах. Като се изправи, той видя Йоал, който се приземи наблизо. След като историкът излезе от своята енергосфера, Инеш го попита:
— Според вас струва ли си да изпробваме нашия метод за съживяване?
Йоал отвърна угрижено:
— Аз разпитах всички, които вече се бяха спуснали тук от звездолета. Има нещо особено. На тази планета не са останали никакви живи същества, не са останали даже насекоми. Преди да започнем каквато и да е колонизация, ние сме длъжни да изясним какво е станало тука.
Инеш замълча. Подухна слаб вятър, зашумяха листата на горичката недалеч от тях. Инеш погледна към дърветата. Йоал кимна.
— Да, растителността не е пострадала, нали растенията, като правило реагират по съвсем друг начин отколкото активните форми на живот.
Разговорът им беше прекъснат от глас, прозвучал от приемника на Йоал:
— Някъде към центъра на града е намерен музей. На покрива му е поставен червен маяк.
— Аз ще дойда с вас, Йоал — каза Инеш — Там е възможно да са запазени скелети на животни и разумни същества на различни степени от еволюцията. Обаче вие не ми отговорихте. Смятате ли да съживявате тези същества?
— Аз ще поставя въпроса на обсъждане от Съвета — бавно проговори Йоал, — но на мен ми се струва, че отговорът няма да предизвика съмнения. Ние сме длъжни да узнаем причината за тази катастрофа. Той описа неопределен полукръг с една от своите щипки и като на себе си добави:
— Разбира се, трябва да се действа внимателно, започвайки от най-ранните степени на еволюция. Отсъствието на детски скелети показва, че тези същества, както изглежда, са достигнали индивидуално безсмъртие.
Съветът се събра за оглед на експонатите. Инеш знаеше, че това е просто формалност. Решението е прието — те ще бъдат съживени. Покрай всичко останало те бяха любопитни. Вселената е безкрайна, полетите в космоса са дълги и уморителни. Поради това, спускайки се на непознати планети, те винаги с вълнение очакваха срещи с нови форми на живот, които могат да видят със собствените си очи, да ги изучат.
Музеят приличаше на всички музеи. Високи сводести тавани, обширни зали. Пластмасови фигури на странни зверове, множество предмети — те бяха твърде много за да се огледа всичко и да се разбере за толкова кратко време. Еволюцията на непознатата раса беше представена с последователни групи от образци. Инеш заедно с всички премина през залите. Той облекчено въздъхна, когато накрая се добраха до ред скелети и мумии. Скрит зад силовия екран, той наблюдаваше, как специалистите биолози извличат една мумия от каменния? саркофаг. Тялото на мумията беше забинтовано с ивици материя в няколко слоя, но биолозите не започнаха да разповиват изгнилата тъкан. Както обикновено се правеше в такива случаи, те взеха с пинсета само парче от черепа. За съживяването е годна която и да е част от скелета, обаче най-добри резултати, най-съвършена реконструкция дават някои области от черепа.
Главният биолог Хамар обясни защо са избрали именно тази мумия:
— За съхранение на тялото са използвани някои вещества, които свидетелстват за зачатъци на химията. Резбата на саркофага говори за първобитна цивилизация, незапозната с машини. На този стадий потенциалните възможности на нервната система едва ли са били особено развити. Нашите специалисти по езици проанализираха записите на говорещите машини, поставени във всички раздели на музея, и макар езиците да се оказаха твърде много — тука има запис от разговорната реч даже от тази епоха, когато това същество е било живо, — те без труд разшифроваха всички понятия. Сега универсалният преводач е настроен от тях така, че ще преведе всеки наш въпрос на езика на възкресеното същество. Разбира се, и с обратен превод. Но извинявайте, аз виждам, че първото тяло е вече подготвено.