5
Празнувахме рождения ден на малката Е., която кръстихме на името на майка й, жената която ме дари с толкова безмерно щастие през всичките тези последни шест години, години изпълнени с много хармония и обич, и взаимни интереси, години, които заглушиха болката от предишните ми разочарования и страдания, и в тоя ден освен жена ми Е., с която съдбата ни събра при толкова трагични обстоятелства, моят тригодишен син и петгодишната ми дъщеря, чийто рожден ден празнувахме, и приятелят ми К., човек който бе споделял нашите битки и радостите в живота, страната беше в криза, но двете деца бяха радостни и щастливи, тортата разрязана и всички около масата бъбрехме весело за какви ли не дреболии, безкрайния боксов рунд на новоизлюпените политици, които удивително си приличаха и тази година със заучените си клишето лъжи и обещания, развеселяваха и трима ни, кой знае защо ми се струваше, че Е. е отново тъжна и замислена, въпреки че отговаряше на шегите и усмивките ни, така неусетно минаваха часовете под тихите звуци на музиката и веселите крясъци на децата, празничните свещи и чашите шампанско със захаросани ръбове, чийто звън отекваше светло и широко в просторната гостна, и К. за втори път разказваше един и същи анекдот, явно виното му бе подействало, но беше забавно, докато неочаквано се взря първо в жена ми, после в мен, замисли се и потърка леко с пръстите на двете си ръце слепоочията си, сякаш мъчейки се да се съсредоточи или разсее, не разбирах ясно, какво се опитва да си спомни, след което тихо, като изчака децата ни да се отдалечат в другата стая при телевизора, попита в пространството между двама ни с Е. дали вярваме в съществуването на чудовища, да, чудовища, така каза и аз напразно се опитвах да проумея има ли скрит смисъл казаното, въпроса му тоест, или шампанското все повече го хваща, докато Е. някак неочаквано, какво толкова бе станало в края на краищата, намръщи се, красивите й черти се изкривиха, но след миг тръсна глава енергично и сетне лицето й изплува отново от облака руси коси, беше пак гладко и светло без сянка грижа, внезапно си помислих, че годините въобще не й се отразяват, така че помолих К. да ни обясни какво иска да каже, за какви чудовища говори, що за детинщини са му влезли в главата, при което К. заговори малко нервно и забързано, че напоследък му се случило нещо, което го накарало...хм...да, да се замисли, сигурно било от годините и суеверие, или от четене на произведения на арабски мистици, че в света имало сили творящи само зло и дори представляващи злото, беше нелепо в празничния ден К. да ни говори за обсебване от духове, разбира ли колко нетактично постъпва, ако само правилно разбирах неясните му разсъждения, та той се замислял дали силите били абстрактни и възможно ли било злото да се явява в точно определени, негови си форми, случило му се нещо страшно, но направо не може да говори за случката, не можело ли злото да се явява не като състояние на човека или настроение като гняв, омраза и жажда за мъст, а като отделно, страховито същество, излъчващо гибел и смърт, при което сигурно и аз съм се намръщил, К. ме погледна малко гузно и бързо смени темата, ама как се изложили нашите онзи ден на мача в Н-н, и като допи бързо-бързо чашата си, отиде да целуне децата за сбогом, те вече клюмаха за сън, въпреки настояванията ни да остане каза, че вече наближава полунощ и улиците не са безопасни вече нито за жени, нито за мъже, боже, какви времена дойдоха, така че като се олюляваше леко, се запъти към антрето, не ми позволи да му хвана шлифера, каза че то и за сам човек било трудна работа, напълнявал, облече бързо шлифера, на вратата ме погледна някак особено като че искаше да каже нещо, но не посмя, бързо, с крадливи стъпки в мен се промъкна неясно подозрение без форма и ясен образ, К. се шмугна в асансьора и пропадна надолу по етажите, тревогата си отдадох на виното и късния час, така че след като се сбогувахме се върнах, седнах до масата, след минути с мен беше и Е. уморените от дългия празник деца вече заспиваха в леглата си, където бяха изпопадали, Е. се върна, върна се с джин, седна на коленете ми взе ръцете ми в своите, и отново откривах, че очите й са две непостижими черни бездни в ореола от златни коси.