Ръждьо прие това спокойно и Поли се зачуди дали е защото не го беше схванал. Запуснатият тип обаче, който отново се бе облегнал на стената, явно беше разбрал, защото се хилеше.
— Ясно — каза Ръждьо. — И това е отговорът от всички ви? Тогава не ни оставяте избор. Приятна вечер.
Опитът му да излезе беше затруднен от останалите офицери, които нямаха такъв усет за драматичен момент. Вратата се тръшна зад тях, но не и преди последният да се обърне мимоходом и да направи едва доловим жест с ръка. Човек щеше да го пропусне, ако не го наблюдаваше — но Поли го наблюдаваше.
— Май мина добре — обърна се Блауз.
— Надявам се, че няма да закъсаме заради това — притесни се Шафти.
— В сравнение с какво? — натърти Тонкър.
— Онзи последният вдигна палец и намигна — каза Поли. — Забелязахте ли го? Дори не носеше офицерска униформа.
— Сигурно е искал среща — подбели очи Тонкър.
— В Анкх-Морпорк това значи „много гот“ — обясни Блауз. — В Клач, струва ми се, означава „надявам се магарето ти да експлодира“. Забелязах го. Приличаше ми на сержант от стражата.
— Нямаше нашивки — изтъкна Поли. — Защо да ни казва „много гот“?
— Или да ни мрази толкова магарето? — додаде Шафти. — Как е Уозър?
— Спи — отвърна Игорина. — Поне така мисля.
— Какво имаш предвид?
— Ами, не мисля, че е умряла.
— Не мислиш, че е умряла? — разтревожи се Поли.
— Да. Понеже изглежда така. Ще ми се да мога да я затопля.
— Струва ми се, каза, че гори?
— Гореше. Сега е мъртвешки студена.
Лейтенант Блауз отиде до вратата, сграбчи дръжката и за изненада на всички я отвори без проблем. Четири меча се насочиха към него.
— Тук имаме болен човек — сопна се той на паникьосаните стражи. — Трябват ни одеяла и дърва за огрев! Донесете ни веднага! — Той затръшна вратата. — Може и да стане — сви рамене.
— Тази врата няма резе — усети се Тонкър. — Полезен факт, Поли.
Поли въздъхна.
— В момента искам само нещо за ядене. Това все пак е кухня. Би могло да има някаква храна.
— Ами да, това е кухня — възкликна Тонкър. — Би могло да има сатъри!
Винаги е разстройващо да откриеш, че врагът е умен колкото теб. Имаше кладенец, но плетеницата греди отгоре му не осигуряваше проход за нищо по-голямо от кофа. И някой без никакъв усет за приключенски сюжет бе махнал от стаята всичко остро и по някаква причина всичко, което би могло да става за ядене.
— Освен ако не искаме да вечеряме със свещи. — Шафти измъкна връзка свещи от един скърцащ шкаф. — Все пак това си е лой. Бас ловя, че старият Скалът щеше да направи свещен бъркоч.
Поли провери комина, който явно не бе използван от доста време. Беше голям и широк, но на около два метра височина преграден с тежка решетка, покрита с опушени паяжини. Решетката беше стара и ръждясала и вероятно можеше да се повдигне само с двайсетинаминутна работа с крик, но когато на човек му трябва, никога няма крик.
В килера имаше няколко чувала древно, сухо и прашно брашно. Миришеше ужасно. Имаше и едно нещо с фуния и дръжка и някакви странни винтове.15 Имаше и две-три точилки, метална цедка, няколко черпака… и вилици. Куп огромни вилици. Поли се почувства измамена. Беше абсурдно някой, който затваря хора в някаква, макар и приспособена, затворническа килия, да остави вътре всичките пособия за бягство. При все това, изглежда, не беше съвсем така. Те всъщност не разполагаха с нищо по-добро от пръчките си. Вилиците може и да бяха остри, цедката сигурно беше тежка, точилките поне бяха традиционно женско оръжие, но единственото, което можеха да постигнат с нещото с фунията с дръжка и странни винтове, беше да озадачат хората.
Вратата се отвори. Влязоха въоръжени мъже, които се наредиха като конвой около няколко жени, натоварени с одеяла и дърва. Жените заситниха, забили в пода очи, оставиха товара си и почти избягаха навън. Поли закрачи към пазача, който й се стори главен. Той се отдръпна. На колана му издрънча голяма връзка ключове.
— Следващия път почукайте, ясно?
Той се усмихна нервно:
— Да, добре. Казаха, че не трябва да говорим с вас…
— Ами-и?
Пазачът се озърна и додаде заговорнически:
— Ама според нас се справяте адски добре за момичета.
— Значи няма да ни застреляте, когато избягаме? — сладко запита Поли.
15
Във всяка стара кухня има по едно от тези пособия и никой не си спомня защо. По принцип се употребява за нещо, което никой вече не прави, а дори и когато се е правело, не е било с особен ентусиазъм, като например стриване на целина, мелене на орехи или в най-лошия случай, пълнене на съселчета.