— Не съм чувал да има много гологлави жени! — сопна се Фрок.
— Да, сър. Това е една от заръките, които са малко сложни за хората, сър, като онази да не се киха. Тук бих отбелязал, че възнамерявам да докажа, че всички ние редовно извършваме Поругания. Всъщност придобили сме навика да ги пренебрегваме, което е една доста интересна тема. Във всеки случай, късата коса е нугански благоприлична. Накратко, сър, дамите, изглежда, не са се замесили в нищо друго освен малко пране, кухненски инцидент и освобождаването на ваши благородия от килиите.
— Видях ги! — изджавка Страпи. — Приличаха на мъже и се държаха като мъже!
— Вие защо бяхте с наборната група, капитане? — контрира го майор Клогстън. — Не предполагах, че това би било гнездо за бунтарска дейност?
— Това има ли връзка със случая, майоре? — намеси се генералът.
— Не знам, сър. Затова попитах. Не смятам, че бихме искали да разправят, че тези дами не са били справедливо осъдени?
— Кой да разправя? — смръщи се Фрок. — Офицерите ми са изключително дискретни.
— Самите дами, сър?
— Тогава ще им наложим да не разправят!
— Я виж ти! — обади се Блауз.
— И как смятате да им го наложите, сър? — разпери ръце Клогстън. — Тези жени, които, както всички знаем, са ви измъкнали от ноктите на врага?
Офицерите замърмориха.
— Майор Клогстън, вие обядвахте ли? — запита генералът.
— Не, сър.
— Полковник Вестър спомена, че ставате малко… разсеян, когато пропуснете обяда…
— Не, сър. Ставам раздразнителен, сър. Но смятам, че точно сега имам нужда от малко хъс, сър. Зададох въпрос на капитан Страпи, сър.
— Е, добре, капитане, може би ще ни кажете защо бяхте с наборната група? — уморено се обърна генералът.
— Разследвах… един войник, сър. Един сержант. Вниманието ни привлякоха нередности в документите му, сър, а където има нередности, обикновено се натъкваме на подмолна дейност. Малко ми е неудобно да говоря за това, сър, понеже този сержант е бил на служба при вас…
— Хмм — високо го прекъсна генералът. — Смятам, че това не е предмет на обсъждане тук.
— Ами просто понеже според документите няколко офицери са му помогнали… — продължи Страпи.
— Хмм! Това не засяга настоящия случай, капитане! Нали така, господа?
— Да, сър, просто понеже майорът ме попита и аз… — объркано запелтечи Страпи.
— Капитане, съветвам ви да научите какво означава „хмм“! — изрева Фрок.
— И какво точно търсеше, когато претършува багажа ни? — избухна Поли, а Страпи се сви.
— Кккккафето ммммми! — процеди Маладикт. — Ттттти открррррадна кккккафето ммммми!
— И избяга, когато ти казаха, че ще влизаме в битка, ти, малък кучи гъз! — не издържа Тонкър. — Поли каза, че си опикал гащите!
Генерал Фрок удари с юмрук по масата, но Поли забеляза, че някои от офицерите се опитват да прикрият усмивките си.
— Тези неща не са предмет на настоящото разследване!
— При все че, сър, едно-две от тях май не е зле да станат предмет на по-нататъшно разследване — обади се един полковник. — Личните вещи на войниците могат да се претърсват само в тяхно присъствие, генерале. Това може да ви се струва маловажно, но е предизвиквало бунтове. Вие всъщност бяхте ли убеден, че… войниците са били жени, когато го направихте, капитане?
„О, кажи «да», моля те, кажи «да» — заповтаря си Поли, когато Страпи се поколеба. — Защото като стигнем дотам как онези кавалеристи ни откриха толкова бързо, ще излезе, че си ги насъскал срещу шепа борогравски момичета. Нека видим как това се приема в Плюн! А ако не си знаел, защо си тършувал?“
Страпи предпочете тръна пред глога. От двора навън се надигна тупурдия и той трябваше да повиши глас, за да го чуят:
— Аз, ъ-ъ, най-общо ги подозирах, сър, понеже бяха толкова ентусиазирани…
— Сър, възразявам! — надвика го Клогстън. — Ентусиазмът не е военен порок!
— В умерени дози със сигурност — призна Фрок. — И открихте някакви доказателства, така ли?
— Открих фуста, сър — внимателно отвърна Страпи.
— Тогава защо не… — започна Фрок, но Страпи го прекъсна:
— Служих известно време с капитан Ригълсуорт, сър.
— Е, и? — вдигна вежди Фрок, но офицерът отляво се наведе и му прошепна нещо. — О, Ригълсуорт. Ха, да. Разбира се. Чудесен офицер, този Ригълсуорт. Запален по, ъ-ъ…
— Любителска драматургия — подсказа един полковник уклончиво.
— Да! Точно така! Много поучително. Хмм.
— С цялото ми уважение, генерале, смятам, че има компромисно решение — намеси се един от седящите, който беше с генералски чин.