— Гледай го само… — обади се един майор, но колегата му го смушка да мълчи. Никога досега човек, режещ парче черен тютюн, не беше ставал обект на толкова напрегнато, ужасено внимание.
— Нещата отвън вървят добре — подхвана той. — Срамота, че не сте там, а? При все това истината също е важна, нали? Именно затова се е събрал този трибунал, няма съмнение. Тя, истината, сигурно е важна, иначе нямаше да сте тук, прав ли съм? Разбира се, че съм прав.
Джакръм приключи с рязането, пъхна парчето в уста и го намести удобно в бузата си, докато звуците на битката се процеждаха отвън. После се обърна и закрачи към майора, който се бе обадил преди малко. Мъжът се посви в стола си.
— Вие какво ще кажете за истината, майор Дерби? — разговорливо поде той. — Нищо? Е, тогава, аз пък какво да кажа? Какво да кажа за един капитан, който, като се натъкна на злобенски батальон, се обърна и избяга ревливо, изоставяйки собствените си войници? Да кажа ли, че старият Джакръм го препъна и го посбъхти леко, та да му налее малко… джакръмизъм в тиквата, и той се върна, и удържа славна победа тогава над двама врагове, единия от които в собствената му глава. А после този капитан, опиянен от битката, дойде при стария Джакръм и се разприказва повече, отколкото трябваше…
— Кучи син — слабо измрънка майорът.
— Да кажа ли истината днес… Жанет?
Шумът от битката изведнъж се усили. Нахлу в залата като вода, сгромолясваща се в дупка в океанското дъно, но и всички звуци на света не можеха да запълнят внезапно настъпилата ужасна тишина. Джакръм закрачи към друг от мъжете.
— Радвам се да ви видя тук, полковник Камабанд! — бодро поздрави той. — Разбира се, когато служих при вас, вие бяхте едва лейтенант. Какъв смел момък бяхте само, как ни поведохте срещу онзи отряд копелийци! И тогава получихте оная гадна рана в слабините, всъщност малко по-нагоре, пък аз ви лекувах с ром и студена вода и разбрах, че може и да сте смел, ама момък не сте. О, какво ли не бълнувахте в треската… Да, бълнувахте. Това е самата истина… Олга.
Той заобиколи масата и закрачи зад офицерите; тези, които подминаваше, вдървено гледаха напред, без да смеят да се обърнат, без да смеят да направят каквото и да е движение, което би могло да привлече вниманието му.
— Мога да кажа, че знам по нещичко за всички ви. За някои — доста, за повечето — съвсем достатъчно. За неколцина мога цяла книга да напиша. — Той спря точно зад Фрок, който замръзна.
— Джакръм, аз…
Джакръм сложи ръце на раменете му.
— Двайсет и пет километра, сър! Две нощи, понеже се криехме през деня, щото патрулите бяха толкоз нагъсто. Бая зле ви бяха ранили, но моето лечение бе по-добро от всякакви хирурзи, бас държа. — Той се наведе досами ухото на генерала и продължи с приглушен глас: — Какво още има за теб, което да не знам? И тъй… наистина ли търсиш истината… Милдред?
Залата се превърна в музей на восъчни фигури. Джакръм плю на пода.
— Не можеш да докажеш нищо, сержант — накрая рече Фрок с ледено спокойствие.
— Е, не и по същество. Но все ми повтарят, че живеем в модерен свят, сър. Всъщност не ми трябва доказателство. Познавам един човек, който може да разкаже такава история, че ум да ви зайде, и да я пусне в Анкх-Морпорк за броени часове.
— Ако си тръгнеш жив оттук — изръмжа някой.
Джакръм разтегли устни в най-тънката си усмивка и се спусна към източника на заплаха като лавина.
— А! Очаквах, че някой от вас ще се пробва с това, Клоуи, но забелязвам, че ти тъй и не си минал майорския чин и нищо чудно, щом се опитваш да блъфираш, без да имаш гърмян коз в проклетата си ръка. Добър опит въпреки всичко. Но, дума да няма, първо, мога да те очистя, преди проклетите стражи да са доприпкали тук, и второ, нямаш представа какво съм написал и кой още знае. Всички вие, момиченца, отдавна или неотдавна, сте минали през моята школа и някои от тия ваши хитринки, част от хъса, малко от чувството… е, взели сте го от мен. Нали? Затова да не си и помисля някой, че може да ми хитрее, защото когато става дума за хитреене, аз съм Господин Лиско.
— Сержант, сержант, сержант — уморено се обади Фрок, — какво всъщност искаш?
Джакръм продължи обиколката си на масата и завърши пред нея, отново заставайки като пред съдии.
— Е, мътните го взели — тихо каза той, гледайки редицата от лица. — Вие не сте знаели, нали… не сте знаели. Има ли тук… някой от вас, който е знаел? Мислели сте си, всички сте си мислели, че сте сам-самички. Сам-самички. Горките проклетници. Вижте се само! Над една трета от висшето командване на страната. Справили сте се сами, дами. Какво щяхте да постигнете, ако действахте заед…