— Да, разбира се… Ъ-ъ, преди, преди да продължим нататък… дами и господа, аз… ъ-ъ… някои от нещата, казани тук… целият въпрос дали жените да се присъединят като… жени… очевидно… — Тя отново вдигна ръка до бузата си, с известна почуда. — Те са добре дошли. Аз… ги приветствам. Но за онези от нас, които са тук отпреди, може би не е… все още не е дошъл моментът. Разбирате ли?
— Какво? — извика Поли.
— Неми сме, сър! — намеси се Джакръм. — Оставете всичко на мен, сър! Отрядът на капитан Блауз, мирно! Ще получите униформи! Не може да се размотавате повече облечени като перачки, боже мой!
— Ние сме войници? — възкликна Поли.
— Разбира се, че сте, иначе нямаше да ви крещя, ужасно девойче такова! Светът се обърна с краката нагоре! Малко по-важен е от вас точно сега, а? Получихте, каквото искахте, нали така? Сега грабни една униформа, намери си един кивер и поне си избърши физиономията. Ще занесеш официалното примирие на врага.
— Аз ли, серж?
— Точно ти! Веднага щом офицерите напишат официалното писмо. Тонкър, Лофти… вижте какво можете да намерите да навлече Пъркс. Пъркс, не ми се блещи като крава, а вземи се стегни. Останалите, бегом и чакайте в готовност!
— Сержант Джак… ъ-ъ, старшина? — обади се Блауз.
— Дасър?
— Аз не съм капитан, нали знаете?
— Не сте ли? — ухили се Джакръм. — Е, оставете това на мен, сър. Да видим какво ще донесе утрото, а? Един дребен съвет, сър. На ваше място бих зарязал роклята.
Джакръм закрачи навън, надул гърди, червени като на червеношийка и два пъти по-застрашителни. Крещеше разпореждания, юркаше стражите, поздравяваше офицерите и въпреки всичко успя да изкове острието на целта от нажежената стомана на паниката. Беше старшина в стая, пълна с объркани рупърти, и се чувстваше по-щастлив от териер в каца с плъхове.
Спирането на битка е доста по-трудно от започването й. За да се почне, някой само трябва да изкрещи „В атака!“, а след това вече всички тичат нанякъде и не могат да се спрат.
Поли усещаше как мълвата се разнася. Те са момичета! Вестоносците, търчащи напред-назад, ги зяпаха сякаш са някакви странни насекоми. „Чудно, колко ли е пропуснал Джакръм — помисли си Поли. — Чудно дали…“
Пред нея се струпаха части от униформа. Джейд бе намерила някакви панталони с Полиния размер от един чиновник, от когото най-безцеремонно ги бе свалила. Снабдиха я и с куртка. Лофти дори бе откраднала един кивер и излъска кокардата с ръкава си. Поли тъкмо слагаше колана си, когато забеляза една фигура в далечния край на залата. Съвсем бе забравила за него.
Тя здраво пристегна колана и в движение закопча катарамата, проправяйки си път през тълпата. Страпи я видя, но прекалено късно. Нямаше как да се измъкне бързо, пък и капитаните не бягаха от ефрейтори. Той остана на мястото си като заек, хипнотизиран от фиксиралата го лисица и вдигна ръце, когато тя стигна до него.
— Виж какво, Пъркс, аз съм капитан и си имам работа…
— И колко мислиш, че ще останеш с този чин, сър? — изсъска Поли. — Когато кажа на генерала за малкото ни стълкновение? И как насъска принца по нас? И как тормозеше Уозър? И за косата ми, ти, слузесто мизерно подобие на мъж! Шафти е по-мъж от теб, а тя е бременна!
— О, ние знаехме, че в армията влизат жени — изрепчи се Страпи. — Само не знаехме докъде стига тази гнилоч…
— Взел си косата ми, защото си мислел, че означава нещо за мен — процеди Поли. — Е, задръж си я! Ще си я пусна отново и никой няма да ме спре, ясно ли ти е? О, и още нещо. Ей дотук стига тази гнилоч!
Беше по-скоро кроше, отколкото плесница и силата на удара направо го повали. Но това беше Страпи. Макар и нестабилно, той се изправи, отмъстително насочил пръст и изкрещя:
— Тя удари висш офицер!
Неколцина от околните се обърнаха. Погледнаха Страпи. Погледнаха Поли. После с усмивки се върнаха отново към работата си.
— На твое място щях пак да офейкам! — Поли му обърна гръб и тръгна, усещайки в тила си жарта на безсилната му злост.
Беше почти стигнала до Джейд и Маладикт, когато някой я докосна по ръката. Тя се извъртя:
— Какво? О… съжалявам, майор Клогстън. — Усещаше, че няма сили да се изправи пред Страпи отново, не и без да извърши убийство. А това сигурно щеше да й навлече неприятности, дори и при сегашната ситуация.
— Бих искал да ви благодаря за страхотния ден — усмихна се майорът. — Дадох най-доброто от себе си, но мисля, че вие… надминахте всички ни.
— Благодаря ви, сър.
— Удоволствието е изцяло мое, ефрейтор Пъркс. Ще следя кариерата ви с интерес и завист. Поздравления. И тъй като тук протоколът явно се заобикаля, бих искал да ви стисна ръката.