Но имаше и по-леки моменти. Отрядът може и да беше могъщ, но генерал Фрок даваше заповедите. А генерал Фрок може и да даваше заповедите, но бе допустимо да се предположи, че старшина Джакръм ги предвиждаше.
И може би затова Шафти помоли Поли и Тонкър да отидат с нея до една стая, където неколцина стражи стояха от двете страни на овчедушен младеж на име Джони, който беше с руса коса, сини очи, златна обица и панталони, смъкнати до коленете в случай, че Шафти желае да провери другия му отличителен белег.
Беше и с насинено око.
— Този ли е? — кимна майор Клогстън, която се беше подпряла на стената и гризеше ябълка. — Генералът ме помоли да ви предам, че ще получите зестра от петстотин крони с най-сърдечни пожелания от армията.
Джони леко се поободри при тези думи. Шафти го изгледа дълго и съсредоточено.
— Не — рече накрая и се обърна. — Не е той.
Джони отвори уста, но Поли го сряза:
— Никой не ти е разрешил да говориш, редник! — И понеже денят бе такъв, той млъкна.
— Опасявам се, че това е единственият кандидат — обади се Клогстън. — Имаме голяма наличност от обици, руси коси, сини очи и джоневци, но — поразително — съвсем малко циреи. Само той е с целия пакет. Сигурна ли сте?
— Напълно — каза Шафти, вторачена в младежа. — Моят Джони навярно е убит.
Клогстън пристъпи към тях и снижи глас:
— В такъв случай, ъ-ъ, генералът спомена неофициално, че биха могли да се уредят брачно свидетелство, пръстен и вдовишка пенсия.
— Тя може ли да направи това? — прошепна Поли.
— За една от вас? Днес? Няма да повярвате какво може да се направи — смигна Клогстън. — Не се отнасяйте твърде предубедено към нея. Тя ви мисли доброто. Много практичен човек е.
— Не — поклати глава Шафти. — Аз… то е… ами, не. Благодаря, но не.
— Сигурна ли си? — вдигна вежди Поли.
— Напълно — отвърна Шафти с предизвикателен вид. И тъй като тя по принцип не беше от бунтарите, видът й не излезе толкова предизвикателен, колкото си мислеше и колкото трябваше, а леко наподоби израза на страдащ от хемороиди, но усилието бе очевидно.
Клогстън се отдръпна.
— Е, щом сте убедена, редник? Добре тогава. Сержант, отведете този човек!
— Само момент! — Шафти закрачи към шашардисания Джони, застана пред него, изпъна ръка и каза: — Преди да те завлекат отново, искам да си ми върнеш петачето, кучи сине!
Поли протегна ръка на Клогстън, която я разтърси и се усмихна. Още една малка победа, така да се каже, бе удържана. Ако лавината е достатъчно голяма, откъртва дори и плоските камъни.
Поли се отправи към доста голямата килия, понастоящем обявена за женска казарма, или поне казарма за легалните жени. Куп мъже, зрели мъже, щяха да си строшат краката да трупат там възглавници и да носят дърва за огъня. Всичко беше много странно. Поли чувстваше, че се отнасят с тях като към нещо опасно и крехко, като например огромен и красив буркан, пълен с отрова. Тя зави зад ъгъла към големия двор и се натъкна на дьо Слов и господин Вик. Нямаше как да ги избегне. Те определено се оглеждаха за някого.
Вестникарят я посрещна с укор, примесен с надежда:
— Ъ-ъ… значи сте момичета, а?
— Ъ-ъ, да — кимна Поли.
Дьо Слов измъкна бележника си.
— Това е изумителна история! Наистина ли сте си пробили път и сте се вмъкнали тук, дегизирани като перачки?
— Е, ние си бяхме жени, пък и изпрахме малко дрехи. Дегизировката ни май беше твърде изкусна. Вмъкнахме се обездегизирани, тъй да се каже.
— Генерал Фрок и капитан Блауз казват, че се гордеят с вас — продължи дьо Слов.
— О, значи са го повишили, а?
— Да, и Фрок заяви, че вие сте се справили чудесно за момичета.
— Да, май е така — сведе глава Поли. — Да. Много добре за момичета.
— Генералът още каза… — той поразлисти бележника си, — че вие сте чест за нацията ви. Питам се дали бихте коментирали?
Той й отправи невинен поглед. Вероятно не бе доловил яростното възмущение, избухнало в главата на Поли. „Вие сте чест за нацията ви. Гордеем се с вас.“ Тези думи някак си те оковаваха, поставяха те на място, потупваха те по рамото и те отпращаха с бонбонче. От друга страна, човек трябваше да започне отнякъде…
— Много мило от негова страна — каза Поли. — Но ние искаме само да си свършим работата и да се върнем у дома. Това е, което искат войниците. — Тя се замисли за момент и додаде: — И горещ сладък чай. — За нейно удивление той си го записа.