По-късно онзи ден спътниците му си тръгнаха с несигурна стъпка, като взеха от джоба на войнишката му куртка тенекиения му медал с официалната похвала от херцогинята, за да ги дадат на родителите му. Поли я беше разгледала. Бе разпечатка, включително и подписа на херцогинята. Името на мъжа беше попълнено доста сбито, защото бе по-дълго от обичайното. Последните няколко букви бяха сгъчкани една в друга.
Подобни дребни детайли се запечатват в съзнанието, докато то се изпълва с неуправляема, нажежена до бяло ярост. Всичко, което мъжът остави след себе си, освен писмото и медала, бе тенекиено канче и едно петно на пода, което не можеше да се изчисти.
Ефрейтор Страпи нетърпеливо изслуша леко преиначения разказ. Поли го виждаше как се мъчи да се хване за нещо. Канчето бе принадлежало на войник; сега принадлежеше на друг войник. Това бяха фактите и той не можеше да направи кой знае какво по въпроса. Затова прибягна до по-сигурното убежище на тормоз от най-общ характер.
— На умен ли ми се правиш, а, Пръц?
— Съвсем не, ефрейтор.
— О? Значи си тъпак, а?
— Ами, нали постъпих в армията, ефрейтор — кротко отвърна Поли. Някъде зад Страпи някой се разхили.
— Държа те под око, Пръц — изръмжа Страпи, временно победен. — Една погрешна стъпка и край с тебе! — Той се отдалечи.
— Ъ-ъ… — обади се глас до Поли. Тя се обърна и видя младеж с дрехи втора употреба и нервозен вид, който не прикриваше напълно някакъв кипящ отвътре гняв. Той беше едър и червенокос, но толкова ниско остриган, че главата му бе като с някакъв мъхнат ореол.
— Ти си Тонкър, нали?
— Да, и, ъ-ъ… може ли да ползвам бръснарските ти принадлежности, а?
Поли се втренчи в кьосавата му физиономия. Младежът се изчерви.
— Все някога трябва да почна, нали? — отбранително каза той.
— Бръснача ще трябва да се подостри — смутолеви момичето.
— Няма проблем, знам как — отвърна Тонкър.
Тя безмълвно му подаде канчето и бръснача и използва момента да се вмъкне в тоалетната, докато всички бяха заети. Сложи чорапите на място за нула време. Закрепването им обаче създаде проблеми, но тя ги реши, като разви малко от единия чорап и го затъкна под колана си. Усещането беше странно, а и тежаха удивително за такава топчица вълна. Пристъпяйки малко особено, Поли отиде да види какви ужасии ще им поднесе закуската.
Поднесе им стар конски хляб с наденица и много слаба бира. Тя грабна една наденица и къшей хляб и седна.
Човек трябваше да се съсредоточи, за да яде конски хляб. Приготвен от брашно, омесено с изсушен грах, боб и зеленчукови обелки, продуктът бе станал широко потребяван в последно време. По принцип се правеше само за коне — да ги държи във форма. Напоследък обаче почти нямаше друго на масата, а и от него се намираше все по-малко и по-малко. На човек му бяха необходими време и здрави зъби, за да се справи с филийка конски хляб, точно както и пълна липса на въображение, ако ще яде сегашните наденици. Поли седна и се концентрира върху дъвченето.
Единствената друга зона на затишие бе около редник Маладикт, който пиеше кафе сякаш бе седнал да разпусне в крайпътно кафене, с излъчването на човек без никакви житейски проблеми. Той кимна на Поли.
„Това в тоалетната да не беше той? — зачуди се тя. — Върнах се тъкмо когато Страпи започна да кряска и всички се втурнаха да тичат напред-назад. Можеше да е всеки. Вампирите ходят ли до тоалетна? Така де, ходят ли всъщност? Осмелил ли се е някой да попита?“
— Добре ли спа? — обади се той.
— Да. А ти?
— Не можах да издържа в тая барака, но господин Вежда любезно ми позволи да използвам мазето му. Трудно се отвиква от старите навици, нали знаеш? Поне — добави той — от старите приемливи навици. Все не ми е удобно, ако не спя с главата надолу.
— И са ти дали кафе?
— Нося си собствени запаси — Маладикт посочи малка, изящно изработена от сребро и позлата кафеварка на масата до чашата му, — а господин Вежда любезно ми свари малко вода — той се ухили, разкривайки два дълги кучешки зъба. — Удивително е какво можеш да постигнеш с усмивка, Оливър.
Поли кимна.
— Ъ-ъ… Игор приятел ли ти е? — запъна се тя. На съседната маса Игор бе получил от кухнята наденица, вероятно сурова, и напрегнато я наблюдаваше. Няколко жици се усукваха от наденицата до чаша с ужасно вкисната бира, която клокочеше.