— За пръв път го виждам — каза вампирът. — Разбира се, познаваш ли един, в известен смисъл познаваш всичките. Вкъщи имахме Игор. Чудесни служители. Много усърдни. Много надеждни. И, разбира се, много ги бива да скърпват нещата, ако се сещаш какво имам предвид.
— Тези шевове по главата му не изглеждат много професионално — смръщи се Поли, която започваше да се дразни от постоянното изражение на естествено превъзходство на Маладикт.
— О, това ли? Това е игорска работа — поясни той. — То си е Фасон. Като… племенни белези, схващаш ли? Обичат да се отличават. Ха, навремето имахме един слуга, който имаше шевове по целия врат и беше изключително горд с тях.
— Наистина ли? — без въодушевление рече Поли.
— Да, и най-смешното е, че главата дори не беше неговата!
Игор вече държеше някаква пръскалка и наблюдаваше наденицата със задоволство. За миг на Поли й се стори, че наденицата помръдна…
— Хайде, хайде, свърши ви времето, мизерници! — излая ефрейтор Страпи, нахлувайки надуто в стаята. — Подравни се! Това означава строй се, сбирщино! И за тебе се отнася, Пръц! А вие, господин Вампир, сър, дали ще се присъедините за леко сутрешно военно походче? Бегом! И къде е тоя проклет Игор?
— Тук, шър — докладва Игор зад гърба му.
Ефрейторът се завъртя и изрева:
— Как се озова тук?
— Това е дарба, шър.
— Да не си посмял да ми се явиш отзад отново! Подравни се с останалите! Така… Мирно! — Страпи въздъхна театрално. — Това значи „застани като истукан“. Ясно? Хайде пак, със старание! Мирно! А-а, виждам къде е проблемът! Гащите ви се смъкват непрекъснато! Май ще трябва да пиша на херцогинята да си прибере обратно парите! Какво си се ухилил, господин Вампир, сър? — Той се изтъпани пред Маладикт, който стоеше в безупречна стойка „мирно“.
— Щастлив съм да служа, ефрейтор!
— Да бе, точно така — измърмори Страпи. — Е, няма да бъдеш толко…
— Всичко наред ли е, ефрейтор? — обади се сержант Джакръм от вратата.
— Доколкото може, сержант — въздъхна ефрейторът. — Трябва да ги изхвърлим тия, ей богу! Безполезни, негодни…
— Добре, момчета. Свободно! — Джакръм хвърли на Страпи далеч не приятелски поглед. — Днес поемаме към Плоц, където ще се присъединим към другите наборни групи и ще получите униформи и оръжие, късметлии такива! Някой да си е служил с оръжие? Ти ли, Пъркс?
Поли свали ръката си.
— Малко, сержант. Брат ми ме понаучи, като си дойде в отпуска, а някои от по-старите в хана, където работех, ми дадоха няколко, ъ-ъ, съвета. — И това беше самата истина. Да гледаш как момиче размахва меч си е забавно, пък и се държаха поносимо, когато не се хилеха. Тя възприемаше бързо, но се постара да изглежда непохватно доста след като схвана същността, защото да въртиш меч също бе „мъжка работа“ и жена, която го правеше, бе Поругание за Нуган. Що се отнася до Поруганията, старите войници имаха като цяло широки разбирания. Докато си оставаше „гола вода“, тя беше забавна, а докато беше забавна, се намираше в безопасност.
— Спец си, а? — гадно се ухили Страпи. — Истински майстор на сабята, а?
— Съвсем не, ефрейтор — кротко отвърна Поли.
— Добре — намеси се Джакръм. — Има ли друг…
— Момент, сержант, мисля, че на всички ще ни дойде добре малко инструктаж от маестро Пръц — натърти Страпи. — Нали така, момчета?
Новобранците, които бяха наясно с тоя тип мръснишки изчадия, но най-предателски се радваха, че не се е хванал за тях, замънкаха неопределено и свиха рамене. Страпи извади сабята си.
— Дайте му една от вашите, серж! Хайде, де! Само малко да се посмеем, а?
Джакръм се поколеба.
— Какво ще кажеш, момко? — Той погледна Поли и добави: — Не си длъжен.
„Ще ми се наложи рано или късно — помисли си тя. — Светът е пълен със страпища. Ако отстъпиш, само ще те преследват. Трябва да ги спреш още в началото.“ Тя въздъхна.
— Добре, серж.
Джакръм извади от ножницата една от шашките си и я подаде на Поли. Изглеждаше поразително остра.
— Няма да пострадаш, Пъркс — каза той, втренчен в подхилващия се ефрейтор.
— И аз гледам да му го спестя, сър — отвърна тя и се прокле за идиотското си перчене. Изглежда, чорапите говореха вместо нея.
— О, добре тогава! — Страпи отстъпи назад. — Сега ще видим от какво си замесен, Пръц!
„Плът — помисли си Поли. — Кръв. Лесно режещи се неща. О, по дяволите…“
Страпи замахна със сабята си ниско, по тертипа на старите гадняри, надявайки се, че противникът е от ония, които си мислят, че цялата работа е да отбиеш сабята на другия. Поли избегна удара и се втренчи в очите му, които не бяха прекрасна гледка. Той нямаше да я намушка, не и смъртоносно, не и пред Джакръм. Щеше да опита нещо болезнено, което да я направи за смях. Типичното за всички страпища. Сред клиентелата на всяка кръчма имаше по един-двама такива.