Ефрейторът започна да настъпва по-агресивно и на два пъти по чист късмет тя успя да избие острието встрани. Късметът обаче щеше да я напусне и тогава Страпи щеше хубаво да я нареди. В този момент си спомни бръщолевенията на Беззъбия Ебънс, уволнен сержант, изгубил лявата си ръка от удар с меч, а зъбите си от ябълково вино: „Добрият фехтовчик не обича да се бие с новак, девойче! Щото не знае к’во ще направи проклетника!“
Тя диво завъртя шашката. Страпи трябваше да блокира удара и за момент сабите им се преплетоха.
— Това ли е най-доброто, което можеш, Пръц? — подигра се ефрейторът.
Поли се пресегна и сграбчи ризата му.
— Съвсем не, ефрейтор! Но това е! — Тя наведе глава и дръпна силно.
Сблъсъкът беше по-болезнен, отколкото очакваше, но чу как нещо изхрущява и то не от нея. Тя бързо се отдръпна, леко замаяна, вдигнала шашката в готовност.
Страпи се бе смъкнал на колене, а от носа му шуртеше кръв. Когато се изправи, гледаше на кръв…
Дишайки тежко, Поли отправи безмълвна молба към сержант Джакръм, който бе скръстил ръце и невинно наблюдаваше тавана.
— Обзалагам се, че това не си го научил от брат си, Пъркс — подметна той.
— Съвсем не, серж! Научих го от Беззъбия Ебънс, серж!
Джакръм бързо насочи очи към нея, ухилен:
— Какво, от стария сержант Ебънс?
— Тъй вярно, серж!
— Ей това е стара находка! Жив ли е още? Как е дъртият му пияница?
— Ъ-ъ… добре запазен, серж — отвърна Поли, опитвайки се да не диша на пресекулки.
Джакръм се разсмя.
— Да, сигурно. Най-стръвно се биеше в кръчмите, така си беше. Бас ловя, че това не е единственият трик, който ти е показал, нали?
— Съвсем не, сър! — Другите го хокаха, че й разправя такива неща, а Беззъбия само се кикотеше над чашата си с вино. При все това на Поли й отне доста време да разбере смисъла на „семейни реликви“.
— Чу ли, Страпи? — обърна се сержантът към ефрейтора, който псуваше и плюеше кръв по пода. — Май си извадил късмет. Както ще разберете, момци, в мелето не дават награди за честен бой. Добре, забавата свърши! Иди го накисни малко в студена вода, ефрейтор! Винаги изглежда по-зле, отколкото е всъщност. И приключвате с въпроса вие двамата! Това е заповед. Слушайте какво ви говоря! Ясно?
— Тъй вярно, серж — глухо отвърна Поли. Страпи изгрухтя.
Джакръм изгледа останалите новобранци.
— Така. Някой друг да е похващал оръжие? Добре. Виждам, че трябва да я подкараме лека-полека…
Страпи пак изгрухтя. Направо заслужаваше възхищение. На колене, с кръв, шуртяща през шепата му, подложена под строшения му нос, все пак успя да намери повод да утежни живота на някого, макар и малко.
— Рефник Кръфопиес има сафя, серсант — обвинително посочи.
— Бива ли те да я въртиш? — обърна се сержантът към Маладикт.
— Всъщност не, сър. Никога не съм пробвал. Нося я за защита, сър.
— Как ще се защитиш, като не знаеш как да се биеш с нея?
— Не себе си, сър. Другите. Виждат, че имам сабя, и не ме нападат — търпеливо обясни Маладикт.
— Да, ама ако те нападнат, момко, яко ще се огелпиш!
— Съвсем не, сър! Ще се постарая само да им откъсна главите, сър. Това имам предвид „за защита“, сър. За тяхна, не за моя. Пък и ще бера страшни ядове от Лигата, ако го сторя, сър.
Сержантът постоя известно време втренчен в него. После промърмори:
— Добре измислено.
Зад тях се чу тъп звук и една от масите се прекатури. Тролът Карборунд се надигна, изпъшка и отново се тръшна на пода. При втория опит успя да седне и стисна главата си с две ръце.
Ефрейтор Страпи, вече на крака, явно беше станал безстрашен от яд. Той се насочи към трола в лек тръст и застана пред него, треперещ от ярост и продължаващ да точи лепкави струйки кръв.
— Ти, ушасно нистошестфо! — изкряска. — Ти…
Карборунд се пресегна и внимателно, без никакво усилие вдигна ефрейтора за главата. Доближи го към попритвореното си око и го завъртя наляво-надясно.
— Влезох ли в армията? — избоботи той. — О, копролит…
— Тофа е напатение на фис офисер! — изпищя задавено ефрейторът.
— Сложи ефрейтор Страпи на земята, моля — обади се сержант Джакръм.
Тролът изсумтя и пусна мъжа.
— Нема да се сърдиш — извини се той. — Зех те за джудже.
— Настояфам тоси тук да се арестуфа за… — започна Страпи.
— Не, ефрейтор, не настояваш — прекъсна го сержантът. — Сега не му е времето. Изправи се, Карборунд, и влизай в строя! Дума да няма, само пробвай тоя номер още веднъж и ще си имаш проблеми, ясно?