Михаил Успенски
Чугуненият ездач
„Каменарю, каменарю с вярната лопата…“
„Руската яга не притежава никакви други признаци на
труп. Но яга като международно явление притежава тези
признаци в много широка степен… Ако това наблюдение е
вярно, то ще ни помогне да разберем една постоянна черта
на яга — костеливокракостта.“
1. ИЗТРИТАТА ПАМЕТ
„Милостиви господин Дмитрий Карлович!
Позволете да ви упрекна за мълчанието, продължаващо вече век и половина: срамно е да не откликвате на многобройните послания на стария си приятел. Какво като сте умрели? За порядъчния човек това в никакъв случай не е причина…“
Така или примерно така започваше писмата си чичо Саня Синелников. Писмата излизаха дълги, той ги сгъваше на войнишки триъгълници, много красиво изписваше адреса на френски, размахваше писмото по навик — да изсъхне мастилото, — излизаше в коридора и пъхаше посланието в процепа на пощенската кутия. Посланието прелиташе през една тръба, известно време се мяташе в потока горещ въздух и в края на краищата попадаше там, където, съгласно Закона за свободата на кореспонденцията, огънят никога не угасваше.
Народният комисар Шалва Евсеевич Потрошилов пъхаше писмата си в същия процеп, само дето адресът си беше чисто наш, роден. Наркомът пишеше изключително до онези органи, които у нас, в простия народ, заради безчовечната им жестокост сполучливо наричат „компетентни“.
Третият в стаята беше Тихон Гренадеров, и писма той изобщо не пишеше — нито в миналото, нито сега. Дори бащино име Тихон Гренадеров засега не си беше измислил.
Чичо Саня Синелников помнеше всичко, но за съжаление не това, което трябва. Комисарят Потрошилов Шалва Евсеевич напротив, помнеше само това, което трябва. Тихон Гренадеров пък не помнеше съвсем нищо — бяха го намерили на Савеловската гара. Тихон — тоест тогава още не Тихон, а неизвестно кой — седял много прилично облечен и сякаш слушал уокмен през нарочните слушалки. Но тъй като той седял там вече трети ден, милицията се заинтересувала и открила, че Тихон е по-зле и от пеленаче. Лентата на касетата сякаш била чиста, но пристигналият лекар веднага разбрал каква е работата. „Сайлънт-рок — казал той. — Наслушало се е момчето.“
За същия този сайлънт-рок достатъчно е писано във вестниците и всички вие знаете, че дългото увличане от него води до неизбежно изправяне на всички мозъчни гънки и до загуба на паметта.
Милиционерите прибраха съдбоносния уокмен в качеството на веществено доказателство, а Тихон го пратиха тук, при чичо Саня и Шалва Евсеевич.
Някои могат да заподозрат, че става дума за лудница или, още по-лошо, за психиатрична болница от нов тип. В никакъв случай! Ненапразно в стената на всяка стая беше монтиран непробиваем за куршуми телевизор без изключвател, и всяко божие утро на екраните се появяваше Кузма Никитич Хегемонов със своя обичаен разговор. В процеса на говорене Кузма Никитич през цялото време дъвчеше нещо — едни лъжеха, че е вносна дъвка за мъже, а други — че не е дъвка, а патриотична смола от родна лиственица. От дебелите устни на Кузма Никитич наистина излитаха разноцветни мехури и пукайки се, освобождаваха в ефира откъслечните мисли, копнежи и надежди на любимия ръководител. Към края на речите той обикновено загубваше съзнание и се разразяваше с някоя народна песен.
— … все повече разпространяват слухове за наказателния… пени… тенциален характер на нашето… това не е истина… можем и трябва да се противопоставим… помисли и инсинуации… да уверим, че непрестанните грижи… най-строго съблюдаване на режима… хранене съгласно НК на РСФСР… норми и правила, като: миене на зъбите, рязане на ноктите и нагледна агитация… че уж не сме свободни… това не е истина… по-смело да поглеждаме… решително да разширяваме… по-високо да издигаме… по-дълбоко да проникваме… тържествено провъзгласява: обитателите ще живеят вечно! Съвет мама не ми даде! За матрос да се омъжа!! Пък матросът не ме взема!!! Смее се, ще ме зареже!!!!
— Такава работа — казваше чичо Саня Синелников с издевателски вид.
— Че нали такъв курс е излязъл, обитателю Синелников — поясняваше Потрошилов. — Стенвестници трябва повече да четете вместо Чехов, тогава и съзнателност ще се появи. Равнис! Мирно! Първата петорка, лявото рамо напред!
Тихон Гренадеров на телесеансите отначало пускаше мехури не по-зле от самия Кузма Никитич, смееше се безсмислено тъкмо там, където би трябвало да рони сълзи — също не осъзнаваше, но не от вредителство, а по недомислие. После чичо Саня Синелников го научи на думите и пристъпи към грамотността, а Шалва Евсеевич — към Устава за караулна служба, строева подготовка и теоретично изучаване на материалната част на щик-ножа.