Трети ще разкаже, че бащата на Кузма Никитич е бил не обущар и не мълния, а механизатор от совхоза „Зареченски“. По време на горещата жътвена кампания той ден и нощ не напускал комбайна и изведнъж внезапно се изморил и заспал. Луната видяла младия комбайнер и се влюбила в него. И плод на любовта станал тъкмо Кузма Никитич — комбайнера го наричали Никита.
А още може да се дочуе, че Кузма Никитич имал брат-близнак Ариман Никитич, и те с този брат почнали да се бъхтят още в майчината утроба по идейни разногласия, а като пораснали, се млатели с велосипедни вериги, а после по лично заявление на Кузма Никитич за двайсет и четири часа изгонили Ариман Никитич в град Мюнхен, но и оттам той продължил да пакости на родния си брат и на всички останали живи хора с добра воля.
А пък ако съвсем ви провърви, може да срещнете в коридора стар дядка с музика — Хармоний Баянич Кардионов. Бутни му своята порция кирза, и той ще ти изпее юнашка песен, каквито знае страшно много: „Кузма Никитич отива с отчет в престолния Киев-град“, „Кузма Никитич и стареца Херакъл“, „Кузма Никитич капитално ремонтира земното притегляне“, „Кузма Никитич помага на трите кита да държат земята“, „Боят на Комуналния мост“ и още осемдесет и пет броя. Жалко само, че песните, както и митовете, напълно си противоречат една на друга: в едни Хегемонов геройски загива в битката за качество, в други продължава да облага с данъци и псувни посрамените народи. А една песен дори клеветнически твърдеше, че той е лежал в затвора цели трийсет и три години, но това вече е пълна глупост.
А и наистина (макар че тази дума — „наистина“ — в Заведението не значи нищо и може да се окаже същата измислица като останалите), а и наистина Кузма Никитич беше голям човек. С какви само титли не беше удостоен той приживе: и централен преобразовател, и успешен първооткривател, и водещ основоположник, и достоен продължител, и верен ученик, и войнстващ материалист, и провъзвестител на всичко прогресивно, и творец на съвкупния обществен продукт, и организатор на живота, и началник на всичко, и ръководител като Володя, и лице с колосално световно значение. Като почнат на празници да ги изброяват от сутринта, чак към залез слънце свършват величаенето. Но главната негова титла беше — неуморим борец със смъртта. Казват, идеята за тази борба му я подхвърлил на същата Савеловска гара някакъв пропил се интелигент, поклонник на философа Фьодоров. Дотогава Кузма Никитич не бил много просветен, защото искрено смятал, че хитлеровият фелдмаршал Паулус, пилотът-шпионин Пауърс и латвийският композитор Паулс са един и същ човек, само че много хитър и издръжлив.
След интелигентната беседа Кузма Никитич мигом изтрезнял и без да излиза извън гарата, направил всичко зависещо от него, за да може идеята да овладее масите. За това му се наложило временно да стане не само колективен пропагандист и колективен агитатор, но и колективен организатор. След известно време той явно почувствал, че учението му е всесилно, защото е вярно. „И вярно — помислил Кузма Никитич, — как не можах сам да се сетя за това?“
Ето как веднага след това Кузма Никитич със своите многобройни привърженици основал Заведението, в което да може без да бърза, с вкус да пристъпи към изкореняването на самото понятие смърт… А за да не може тя, костеливата и безносата, със своя вид да разваля настроението на обитателите, Хегемонов измислил Стоманената порта.
Тази порта бе висока десетина метра и дебела около метър, едната половина беше снабдена с най-тънко острие, а другата — с жлеб за него. По идея това острие би трябвало да разчлени осмелилата се да се вмъкне смърт. Но на практика механиците объркаха всичко, смениха някъде плюса с минус, и в резултат да влезе през Стоманената порта можеше който си иска, а виж, да излезе…
Говореха впрочем за червеното копче, с помощта на което Кузма Никитич пускал свършилите работата си зидари и камионите, каращи кирзата, но никой не бе виждал това с очите си — заповядваха на всички да приемат усилена доза успокоително. Разбира се, портата се отваряше за избраните, как иначе? Нали и комисии идваха, и лектори от дружеството „Знание“. Жалко, само жени нямаше. Медицинският консилиум бе решил, че организмът, лишен от перспективи за естествено продължаване на рода, неволно ще почне да се стреми към безсмъртие, широко използвайки неразкритите вътрешни резерви.
Отначало, казват, водели при Кузма Никитич някаква мадама, замаскирана за всички като инструктор по стрелба, но после престанали, понеже вече не било потребно. Санитарите и консилиумът редовно излизаха в отпуск, но къде — никой не знаеше. Редовите обитатели ги утешаваха със слухове, че някъде в света съществува аналогично женско Заведение, възглавявано от старата другарка на Кузма Никитич на име Виктория Викторовна Перемога. На времето Кузма Никитич бил принуден да се раздели с нея в името на тържеството на идеите на кузмизма-никитизма. А пък на останалите добавяха в кирзата такова специално лекарство, че по този въпрос да не се безпокоят много.