Впоследствие същият академик откри, че император Петър Велики, намирайки се на смъртен одър, изрекъл: „Дайте всичко… на Кузма Хегемонов, този мъж ще възвеличи Русия повече и от мен!“, а подлецът Меншиков изопачил всичко по своему.
На останалите учени в Заведението им се наложи по неволя да участват в това надбягване в дълбините на вековете. Оказа се, че точно Кузма Никитич пред Успенския събор нарекъл Борис Годунов цар Ирод, след което спокойно взел от разхайтените момчета предназначената за него копейка, преоблякъл се като Иван Сусанин, завел в гората поляците, с численост към една дивизия, и там ги избил всичките.
В стенвестника на осмия етаж „Паметка на патриота“ се появи статия, приписваща на Кузма Никитич авторството на „Слово за похода на Игор“ и съкрушителния разгром на половците в собственото им леговище. А друга статия доказваше, че ако имената „Рюрик, Трувор и Снеус“ се запишат на глаголица, то ще се получи „Кузма Никитич Хегемонов“, и не са призовавали никакви варяги да въведат ред, а просто са ги призовали към ред, като при това солидно са ги набили.
Специалистите по западна история заявиха, че Кузма Никитич, като лице с колосално световно значение, принадлежи на цялото човечество. Именно той, великият просветител, насочил недосетливия дотогава Гутенберг към идеята за книгопечатането, и дори, строго погледнато, Фауст е бил, разбира се, Кузма Никитич! Че кой друг!
Всички загадки на историята се обясняваха с негова помощ много лесно. Той, Кузма Никитич, преоблечен като проста френска пастирка, изгонил англичаните (ето защо прословутата Жана д’Арк предпочитала да ходи с мъжки дрехи!). Той, Кузма Никитич, позирал за портрета на Джокондата, и вземайки от ръцете на старателния, но не много задълбочен Леонардо четката, придал на изображението си измъчващата потомците усмивка. А Данте, като се срещнал с Хегемонов в тъмната гора на четири очи, бил така потресен от идеите на кузмизма-никитизма, че незабавно написал „Комедията“, прославила и двамата във вековете.
Наистина, тук се подхлъзна един млад аспирант. Когато по време на разкопки в Нова Зеландия беше намерен черепа на непримиримия борец срещу робовладелския Рим, царя на хуните Атила, аспирантът задочно направи скулптурен портрет по метода на Герасимов и пред обитателите застана много младият и весел Кузма Никитич. Тук референтът Друбецкой-заде като най-умен съобрази, че черепът, меко казано, лежи в гроба, а пък Кузма Никитич — ето го! Престъпният бюст от страх се разцепи сам, а за замазване на скандала обзаведоха в Червения кът табло „Героите на Троянската война“, където Хегемонов скромно се помещаваше между Терсит и дървения кон. Само той от цялата компания имаше вратовръзка и фамилия. Аспиранта го намериха с дълбока рана в гърдите. Беше обявено, че той сам е намерил смъртта си при опит да изтръгне от сърцето си образа на Кузма Никитич.
Тогава и ционистът Семьон Агресор си спомни, че има съответното образование, и откри сред древните свитъци апокрифното „Евангелие от Симеон“. За всеки случай той направи три варианта: Хегемонов като вожда на бедняците Христос, Хегемонов като атеиста-богоборец Юда и Хегемонов като народния отмъстител Варава.
Професионалистите отиваха все по-далеч и по-далеч, и ето че стана ясно кой демон е консултирал Сократ и кой всъщност е оросил Даная със златен дъжд. Оставаше само Стария Завет, но тук всички изпревари самият виновник за тържествата: веднъж, разчувстван, той напълно отчетливо и свързано произнесе от екрана: „Че аз Адамовата баба от ей такава сополанка я помня!“
И на всички стана ясно, че с такъв исторически багаж пред Кузма Никитич е целият живот. Преходът към бронзовия век сякаш беше станал в предишното тримесечие, а пък „Указът за свободата на дворянството“ беше като излязъл от вчерашния вестник „Известия“. Да съществува в такива исторически мащаби беше за Хегемонов съвсем проста работа.