Колкото и да е странно, Агресора и Тетерин изобщо не си прегризаха гърлата. Отначало, разбира се, те се гледаха като вълци и злобно се лаеха, пишеха чести и гневни писма до КГБ и ООН, устройваха протестни демонстрации и гладни стачки. Като стигнаха до последната степен на гладуване и се убедиха, че никой не е тръгнал да ги храни венозно и с клизма, те внезапно се обединиха и без ни най-малко да се срамуват, пред очите на изумените обитатели организираха тайна масонска ложа „Славянски Цион“. Често можеше да се види в коридора как те, надянали самоделни престилки и въоръжени с откраднати от арменците мистрии, извършват зловещите си секретни обреди, плашейки хората със страховити клетви. Агресора и Тетерин си поставяха за цел да примамят в мрежата на ложата не кой да е, а самия Кузма Никитич, и да го направят покорна марионетка в мръсните си ръце. За тези планове прекрасно знаеше санитарната служба, но не ги пресичаше, за да може в случай на нещо да хвърли цялата вина върху заговора. Тайните агенти на санитарната служба Васичкин и Тиртични с всички сили опитваха да се внедрят в редовете на ложата, но безуспешно: масоните или назначаваха и безкрайно продължаваха изпитателния срок, или им предлагаха да се подложат на твърде унизителен обред, или искаха препоръчителни писма от Ротшилд и Романенко.
10. ТРЕЗВЕНИЦИ
Васичкин и Тиртични по-рано пиеха — че кой ли не пие? Те впрочем пиеха здраво — всичко пропиваха и вкъщи, и в службата, а веднъж пропиха дори американски танк „Генерал Шерман“, набавяйки го неизвестно откъде. При това на жените си те горещо разказваха, че всеки път след заплата и аванс във входа ги причакват някакви неизвестни хора, поставят ги на колене, пъхат им в устите по една фуния и изливат там водка, при което не се уморяват да правят това в течение на два-три дни. Заплатата на потърпевшите злодеите вземали със себе си, за да продължат след две седмици странното си занимание.
Жените слушаха, търпяха, а после вързаха веднъж Васичкин и Тиртични и ги поведоха във вързано състояние направо в Кавказките планини при някакъв известен хипнотизатор. Хипнотизаторът им отказа, твърдейки, че Васичкин и Тиртични са здрави мъже, които напълно могат сами да сложат кръст на порока си, и му е жал да хаби заради тях тайнствената си сила. Жените настояваха, примамваха го с тънките пачки непропити пари и го заплашваха с жалби. Хипнотизаторът накрая се съгласи, но понеже заради тези нещастни жени беше в разстроено състояние, не можа да сдържи силата си и се престара.
Васичкин и Тиртични, хора последователни във всяко едно нещо, започнаха да НЕ ПИЯТ със същата страшна сила, с която по-рано пиеха.
Те организираха дружество на единомишленици и почнаха да купуват водка с каси, събираха се в нечия квартира и тържествено, под звуците на Шопен, изливаха напитката в тоалетната чиния или в умивалника. От този бюджет жените ревнаха още повече и взеха да крадат водка от мъжете си с цел да я препродават вечерно и нощно време.
Васичкин хвана съпругата си в тази работа, но реши да не я бие, понеже му хрумна велика идея. Защо да я изливаме, ако можем да я продадем и да купим още? А после отново да я препродадем и още да накупим, а пък после, когато цялата тя, милата, се събере в едни ръце, тогава ще й видим сметката…
Тиртични се зарадва и мигом отхвърли собствения си четирийсетгодишен план (според него се предполагаше ежегодно да се снижава силата на пшеничната водка с един градус) като меншевистки. И машината заработи, пред входовете на Васичкин и Тиртични нощем стояха опашки.
На дружеството трябваше да се измисли емблема — символ на непиенето. Но няма да изобразят телеграфен стълб, който не пие, понеже чашките му са обърнати надолу! И ето през нощта, оставяйки търговията на жените си, Васичкин и Тиртични с две кофи водка се промъкнаха на територията на зоопарка и почнаха да черпят всички животни подред. А без пари кой отказва? И слонът употреби, и носорогът, макар че първо предложиха на животните с роден произход. Мечката и вълкът се насмукаха безобразно, лисицата си сръбна с явно удоволствие, дори зайо-байо си пийна. Отдръпна противната си глава само едно малко зелено змийче, но какъв символ е това! Животните завиха, зареваха, почнаха да се хвърлят срещу решетките. Притичаха служителите, извикаха милиция и тя, без да мисли дълго, прати Васичкин и Тиртични в Заведението, от което жените на трезвениците много се зарадваха, понеже се чувстваха още млади.
В Заведението Васичкин и Тиртични отначало буйстваха, после опитаха „спокуха“ от бидона и почнаха много хитро да си намигат един на друг. Те веднага признаха примата на Кузма Никитич над всичко живо и разумно, бързо научиха строевите песни и практически извън конкурс бяха приети в санитарната служба под началството на Павел Янович Залубко.