11. МИНИСТЕРСТВО НА ЛЕКОТО ПОВЕДЕНИЕ
Преди да бъде низвергнат в бездната на Заведението и отново да се възвиси там, на Павел Янович му се бе наложило да измине много славен път. Последователно разсипвайки поверение му за ръководство области селско стопанство, мебелно производство и точно машиностроене, той с волево решение беше прехвърлен в едно новоорганизирано министерство.
Това министерство възникна, когато накрая със скърцане на зъби беше признат факта за уродливото явление, сполучливо наречено от народа проституция. Намериха се умове, които решиха, че щом като това явление съществува, то незабавно трябва да бъде поставено в служба на интересите на държавата.
„Паша Залубко ще сложим! — казваха приятелите на Павел Янович, окопали се чак на самите върхове. — Наистина, той при нас се издъни няколко пъти, но пък това не е сложна работа! Всеки глупак ще се справи! Житейска работа!“
Наложи се да започнат на празно място. Референтът Друбецкой-заде (да, да, същият!) домъкна в кабинета на началника съчинения на Куприн, Мопасан, Ремарк и прочие съмнителна литература. Новопредставеният на обществото министър дълго разглежда ярките корици, но така и не се реши да отвори някоя от тях. „Това съм го чел още като ходех пеш! — заяви той на референта. — Това не е за нас, ние ще тръгнем по друг път. Стига сме се равнявали по западните технологии!“
За министерството беше специално построена двайсет и пет етажна сграда с твърде символична форма. Павел Янович тръгна да събира материал от хотел „Интурист“.
„Какво зяпаш, чичка!“ — му каза първата попаднала красавица и назова сумата, която взема във валута. Залубко изохка, зарадва се и без да губи време, изхарчи за красавицата отделените за министерството долари. При това той не престана да охка, подсвирква и да ползва персоналния си компютър, което много дразнеше красавицата. Накрая на дисплея се появи толкова голяма цифра на печалбите, че Павел Янович, без да напуска красавицата, телефонира цифрата на висшестоящите органи.
Там също изохкаха и отпуснаха за начално обзавеждане кредити, потребни за строителството на един самолетоносач, два театъра, четири стадиона и музей на восъчни фигури за половин милион глави. „Ще насоча тези реки от пари в държавния джоб!“ — публично заяви Залубко и определи за себе си нечувана в историята заплата в швейцарски франкове. „Поне да поживея като хората!“ — мислеше си той.
Из цялата страна независимо от религиозните и национални особености бяха започнати две хиляди и петстотин… дълго мислиха как да кръстят тези обекти. Старото название не става за нищо. „Пъблик хаус“ — това на английски е просто пивница, така може да дезориентираме чужденците. Освен това, много библиотеки у нас носят названието „публични“, но това съвсем не значи, че сътрудничките им са готови да разделят пламенността си с всеки читател. Друбецкой-заде се зарови в историята и след известно време се измъкна оттам с думата „вертеп“. Закипя работа на обектите на „Главвертепстрой“, „Востсибвертепстрой“, „Далвертепстрой“, но не задълго — никой не знаеше на какво трябва да прилича вертепа: на болница, на дискотека или на ферма за угояване на прасета.
Строителната програма се провали с трясък. Павел Янович се хвърли за консултация към същата красавица. „Че аз имам апартамент на Кутузовски проспект!“ — похвали се красавицата. Залубко завиши обещаната сума печалби и уреди да отделят за нуждите на министерството голям брой новопостроени жилищни блокове. Но възникнаха финансовите органи: а как ще осъществявате контрол? Кой ще знае с какво се занимават сътрудничките ви там, зад затворените врати? Павел Янович нареди да махат по дяволите вратите и преградите, за да се вижда всичко и да е под контрол, а по средата — да сложат будка на майстора.
Накрая всичко беше готово. Но още първата комисия отбеляза и строго наблегна на отсъствието на нагледна агитация. Павел Янович пък, вместо да изреже картинки от любимия си „Плейбой“, се разпореди да закачат социалистически обещания, пълзящи план-графици на изпълнението им и почетна дъска. Със скърцане почнаха да внедряват бригадния подход.
Само три месеца след официалното откриване, с телевизия и Ала Пугачова, първите сътруднички, заливайки се с девическа руменина, пристъпиха прага на новото заведение. Изкарвайки от осем до седемнайсет часа първата си работна седмица без да дочакат нито един клиент, руските проститутки възобновиха предишната си дейност в неработно време.