— Мозъкът му може и да не се оправи — обясняваше комисарят Потрошилов. — Няма да успее да овладее всичките знания. Какво тогава — да подпира небето, като сляп червей да живее? А така ще получи необходимите знания…
— Историята не ходи назад, драги. Между другото вие, комисарю, пак спахте неспокойно — защо така?
Беше ли Потрошилов действително комисар — мътен въпрос. Щом казва, значи лъже. Но една особеност силно го открояваше от основната маса обитатели. Всички добри хора живееха съгласно учението на Павлов за условните рефлекси, а обитателят Потрошилов се развиваше, срам ни е да го кажем, по Фройд. От младини го измъчваха сънища и не му даваха покой. Тези сънища пряко и недвусмислено го свързваха с управляващата върхушка на нашия народ. Само че тази връзка беше, как да го кажем по-право… Наркомът ту сънуваше, че го водят по законен път под венчило в църквата на град Батуми, ту обратното — че юнашки го похищават в планините на Кавказ, увивайки го в бодлива бурка. Някога пък съвсем объркано: уж Потрошилов е станал малко съобразително момиче, като Мамлакат Мамаева, извикан е в Москва по случай октомврийските тържества и на трибуната здраво го целуват Калинин и Молотов. В това време, слава богу, психоаналитици у нас нямаше, а и как да отидеш дори при нормален лекар с такива скверни сънища? Шалва Евсеевич смени родното си име с грузинско, във вестника се отрече от баща си, земски статистик, умрял на Беломорканал от възпитателна работа, и се зае с търсене на останалите врагове, които, съдейки по думите на истинския Баща, Сталин, с всеки ден, с всяка минута ставаха все повече и повече. Шалва Евсеевич самодейно съчини за това нещо нелоша частушка:
Ако някой от тъй наречените фолклористи почне изведнъж яростно и дръзко да твърди, че тази частушка я е съчинил непосредствено самият народ, заплюйте го направо в лицето. Измислил я е Потрошилов Шалва Евсеевич със собствения си мозък, със собствените си устни я е изпял на празничния концерт на НКВД веднага след речта на Микоян. А може би такава частушка изобщо не е имало, понеже паметта на обитателя Потрошилов бе пострадала след стоене на една дълга опашка. Шалва Евсеевич се опитваше да реализира ветеранските си привилегии, но за беда, намери се в опашката човек и обясни на всички истински ветерани на кой точно фронт е изкарал Шалва Евсеевич тежките години и към кого именно е бил насочен верният му автомат. Шалва Евсеевич нарече цялата опашка недобити власовци1, а опашката здраво му намлати главата в пода. От удара в главата се образуваха празнини, и Шалва Евсеевич нерядко разказваше историята за попадането си в Заведението съвсем другояче. Ще се доберем и до нея с времето. А сега можем само да гадаем — в комисарско кресло ли, на лагерна вишка ли е съкращавал той и без това краткия курс на нашата с вас история. Оставаха само сънищата, и в тези сънища както преди се реализираше съдбовната привързаност. Или около него, фронтова медицинска сестра, се натискаше популярен впоследствие красавец-политически офицер2, или същият този политически офицер, но вече цивилен, го събаряше на купчината с първото зърно от целината, или с луда скорост го возеше нанякъде в чуждестранния си автомобил.
Потрошилов се колеба известно време, а накрая сподели сънищата си с чичо Саня Синелников. Изобщо той разбираше, че това не е редно, че е дискредитация, че дори тук, в Заведението, той е длъжен да пази дистанция между себе си и врага, неясно как промъкнал се тук, само че законът на болничната стая или затворническата килия е един за всички времена.
Като изслуша внимателно съдържанието на всичките деветдесет и осем постоянно повтарящи се сънища и зададе няколко въпроса от съвсем интимен характер, чичо Саня се зарадва извънредно много. Той нахално заяви, че така и трябва да бъде, че личната преданост към лидерите се базира тъкмо на такива комплекси, че комисарят Потрошилов в никакъв случай не е единствен с такива сънища, че много негови колеги и досега спят и виждат как отдават безсмътрната си душа на поругание на силната личност, в замяна на което незабавно получават за поругание безсмъртните души на всички останали.
— И какво, според вас, по божиему, излиза, че те са дяволи или някакви там сатаноиди? — ехидно попита атеистът Потрошилов.
— Е, не — отвърна чичо Саня. — Чак пък сатаноиди. Само сте се трудили цял живот като чираци при помощника на младшия огняр при пъкъл номер не се чете…
— Кучи син! — обиди се Потрошилов. — ТОЙ спаси държавата от Хитлер! А виж тези като теб, обратно, само чакаха Хитлер! На вас нашата работническо-селска власт ви е като кост в гърлото! На всичките златопагонни мръсници!
И Потрошилов скъса на гърдите си бялата риза от американ, откривайки татуировката: „Вредителството на буржоазната интелигнция е една от най-опасните форми на съпротива срещу развиващия се социализъм“.
Чичо Саня Синелников също скъса на гърдите си бялата риза от американ, откривайки неизтребимото златно кръстче.
И Тихон Гренадеров, вървейки по стъпките на по-старите си другари, скъса на гърдите си бялата риза от американ, но нищо не откри, обиди се и горчиво заплака.
Потрошилов и Синелников се опомниха, съжалиха за скъсаното държавно имущество, взеха да успокояват Тихон и да величаят достойната си смяна.
Тихон положи глава на коленете на комисаря, а той почна да му нашепва ласкаво-ласкаво:
— Тук при нас още не са изживени всички недостатъци… А на теб здраво ти е провървяло, сине! Да се озовеш тук! Под щастлива звезда си се родил, знай! Да вземем например оня, американския Дюпон, или пък Рокфелер да вземем. Те си пълнят търбусите, блестят им цилиндрите на слънцето, а ще умрат, и парите няма да им помогнат. Ще умрат, пролетариатът-гробокопач ще ги погребе, както е казано в книгата, а ние с теб през това време ще се стремим към безсмъртието, увличайки всички попаднали на пътя ни народи…
Тук тъкмо на място се показа на екрана Кузма Никитич Хегемонов:
— …вървейки срещу органите на храносмилането… в светлината на потребностите на метаболизма и обмяната на веществата… фондирано отделяне на стомашен сок… мобилизирайки всички налични ферменти… по килокалории не отстъпва на най-добрите чуждестранни… десетки пъти… трябва да се държи с дясната ръка… съпровождайки го с гълтателни движения… Господарю мой! Сидор Карпович!! С какво да ви нагостя!!! Само си поръчайте!!!!
Тук и глупакът ще се досети, че го викат за вечеря.
1
Власовци — хитлеристките окупационни власти в СССР, ръководени от преминалия на страната на немците генерал Власов.