Когато се усетиха, вече бе започнала революцията, и бащата реши — името нека почака. В случай на нещо ще мине за антирелигиозна пропаганда. А и съседът му, Макар Страмцов, нарече сина си Жупел — едно към едно.
Малкият Диавол се беше родил естествоизпитател. При това обичаше да изпитва такова естество, че хем да е живо, хем да не получи от него в мутрата за такива изпитания. Първо мъчеше котета, но котетата драскаха, а другите деца биеха самия мъчител. Затова той почна да страни от връстниците си, уединявайки се в гората, където обърна неукрепналото си внимание към мравуняците. Ако запали мравуняка, ще бъде много интересно. А може и цял ден да пие квас и да стиска, а после да притича до мравуняка и да устрои всемирен потоп. Така почват мравките да се безпокоят, така се разпълзяват, че душата му се радва! Ето как се радваше душата на Диавол Христофорович, още повече родителите му не го товареха с работа, а и сами себе си също, понеже живееха изключително за сметка на собствената си бедност. Освен това те не без основания считаха сина си за полуидиот. Че беше полуидиот Диавол Христофорович — беше, но своето не изпускаше. Когато конфискуваха в негова полза панталоните на съседа, той с тези панталони веднага духна в града без всякакъв паспорт, но затова пък със справка за най-беден произход, и постъпи в рабфак, а после и в институт с уклон към насекомите.
Беше му скучно да слуша на лекциите какво там ядат насекомите и как дишат. Броенето на крачетата той остави на схоластите-космополити. Вместо курсови работи той пишеше, доколкото можеше, доноси срещу професорите, уличаваше ги в политическо късогледство и класова слепота. Неуличените взеха да поставят на Фулюганов отлични оценки по всички предмети.
Накрая стана време за дипломиране. Диавол Христофорович първо опита да заръфа останалите професори, но му обясниха сведущи хора, че дипломната работа трябва да бъде не за преподавателите, а за самите насекоми. Тогава Фулюганов по неволя се върна към мравките.
Целия преддипломен период той прекара в подмосковските гори. За да се нахрани, без ни най-малко да се страхува, се вмъкваше в запечатани вили, хапваше солени гъби и мармалад, страдаше от стомашно разстройство и дори обрасна с брада, макар че по това време беше все едно дали прилича на мужик или на учен.
Дипломната му работа прогърмя в ентомологията като изстрела на „Аврора“. Работата е там, че Диавол Христофорович откри у мравките не някакви там нови мустачки или челюсти, а зачатъци на комунистически мироглед! Опонентите искаха да му възразят нещо, но къде ще възразят против това!
Затова пък вестниците веднага откликнаха и отбелязаха, че ето, двеста години учените напразно се блещят пред буболечките и бръмбарите, а не са забелязали тясната връзка между света на членестоногите и всекидневната революционна практика, опитвайки се да останат на общочовешки позиции. Дипломната работа на Диавол Христофорович беше провъзгласена за кандидатска и увенчана с награда, и му дадоха под началство цял отдел.
Сега предстоеше да обясни откъде мравките са почерпили висшата премъдрост. Първо Фулюганов предположи, че мравките пълзяли, пълзяли и се натъкнали на хвърлена от някого в гората брошура „За диалектическия и историческия материализъм“. Съдържанието на брошурата така потресло дори неграмотните жилещи ципокрили, че те незабавно се впуснали в търсене на останалите трудове на същия автор и преуспели в това, а после организирали живота си върху нови основи.
Тъй като Диавол Христофорович вече беше създал в науката нова школа, намериха се и гадове, пожелали да застанат начело на нея вместо Фулюганов. Те решиха да изядат младия гений, заявявайки: вождът не е напрягал глава, за да се търкалят трудовете му из гори и поля, а не в сърцето на всеки съветски човек. И другарят Фулюганов неправилно ориентира насекомите, чието класово съзнание още не е укрепнало и в значителна степен остава подложено на влиянието на всякакъв род дребнобуржоазни уклони.
Фулюганов научно възрази, че мравките, разбира се, са дребни, но не по-дребни от някои хора, че класовото съзнание им е изконно присъщо, тъй като те са обществени насекоми, което не може да се каже да опонентите-индивидуалисти. А брошурките са разхвърляни из гората от кулаците и подкулачниците, и той, Фулюганов, е готов още сега да назове престъпните им признаци и фамилии.
Противниците възразиха, че кулаците и подкулачниците в такъв случай са изиграли несвойствената им роля на пропагандисти-агитатори, а това е оправдаване на кулака и дори припяване на песента му.