Тук в големия живот беше открито главозамайване от успехите, на двете спорещи страни беше шътнато отгоре. Брошурната версия се забрави, нейното място зае предположението, че на мравките са оказали благотворно влияние звуците от високоговорителя на разположената недалеч от мравуняка вила. Научните врагове и тук не се объркаха: изясниха на кого принадлежи вилата и заявиха, че от бърлогата на един гнусен двуличник могат да се раздават само призиви, способни да тласнат съобществото на мравките в обятията на социалфашистите от всички цветове наведнъж.
Диавол Христофорович се уплаши, но разбра от своите неуспели да се разбягат ученици, че главатарят на противниците се занимава капитално с изследвания и дори си пъха голите крака в мравуняка, за да го изучава и да си лекува ревматизма едновременно. Диавол Христофорович написа донос в органите, че в мравуняка на опонента е скрита вражеска радиостанция, а той работи на ключа с палеца на десния си крак. Наказателните органи не се заровиха в мравуняка, там също не всички са глупаци, но бързо откараха ревматичния опонент на едно място, способстващо развитието на тази болест. Школата на Диавол Христофорович възтържествува: за възможните източници и съставни части на мравешкия светоглед никой вече и не продума.
Фулюганов вземаше десетина едри черни мравки, пускаше ги в жилището на по-дребни червени (латинските названия подбираха асистентите) и наблюдаваше как стопаните се разправят с пришълците. „Ето виждате ли — казваше той — как самата природа потвърждава тезиса за усилването по време на приближаването!“ Недобитите противници казаха, че мравките са от различни породи, затова се ръфат. На което Фулюганов гордо отвърна: „Ние също сме всякакви — и руснаци, и туркменци, и някои дори евреи, но да руши нашата велика дружба не е по силите на никого!“
В грижите на мравките за яйцата той виждаше много общо с предучилищното възпитание. Понякога си спомняше за отдавнашните изпитания с огън и пикня, последващата след които суматоха по научному охарактеризира като ентусиазъм.
Мравките той остави за себе си, а пчелите например отстъпи на учениците си, понеже те могат здраво да жилят. У пчелите откриха не само комунистически мироглед, но и елементи от колхозния строй, социалистическо съревнование и непримирима борба с тунеядството. Беше открит дори език на пчелите под формата на танц. Един сътрудник, желаейки да надмине учителя си, опита с помощта на този танц да внуши на пчелите лозунга: „Първата заповед на кошера е да предаде всичкия мед на държавата!“ Цял ден той подскача, кръжа и жужа из целия пчелин, а когато пчелите накрая загряха какво пропагандира, го нажилиха едва ли не до смърт.
Отмъстителният сътрудник реши, че на пчелите, понеже взимат рушвети, им трябва непрестанен контрол и особен пълномощник, следящ за укриването на излишъците от мед. Той почна да търси класово близки на себе си насекоми и намери, мерзавецът, вароатозния кърлеж. Снабди кърлежите с всички пълномощия и ги разпрати по пчелините в ролята на двайсет и петхилядници. Никаква работа не тръгна да върши умният кърлеж, а почна да плюска пчелните личинки и да погубва цели семейства. Заради това медът и до днес е скъп.
Разплодилите се ученици сложиха лапи върху цялата природа. В хайвера на жабите например откриха всичките осем признака на стахановското движение. Сериозно взеха да мислят за приемане в партията на най-високо организираните млекопитаещи за събиране на членски внос в мляко, месо и вълна.
За да не изглежда изостанал от живота, Диавол Христофорович съобщи, че класовият усет е присъщ на мравките в световен мащаб, че има надежда да намерим с тях общ език — езика на революцията, и дори да създадем мравешки Коминтерн. А какво? В Бразилия например мравките са такава напаст, че държат в страх цялата джунгла, но това засега е протест неосъзнат, стихиен, а как да го насочим? Но тогава и истинския Коминтерн взеха да го разбутват не по-зле от мравуняк. А после започна войната и Диавол Христофорович, евакуиран с почести, се захвана в Средна Азня с термитите, макар че са противни и не са роднини на мравките. Те са класово чужди насекоми и са ни подхвърлени по ленд-лийза. В историческата си родина, Африка, те строят циклопски съоръжения, както ни учи Жул Верн. Само че нека строят не глупавите си термитници, а укрепени райони.
Сътрудниците на Фулюганов, благославяйки академика за закрилата, се хвърлиха да събират термити. А в качеството на конвой академикът реши да прикрепи към насекомите гарвани. При това подрязаха крилете на гарваните, за да не отлетят в самоотлъчка. Но глупавите гарвани гледат да се накълват с термити до насита и дремят на полигона, а разконвоираните термити се разпълзяват и гризат автомобилните гуми: на тях им е все едно, и гумата ще смелят.