Каквото надробиш, това ще сърбаш. Надроби и Диавол Христофорович. С безчовечните си опити той все пак пробуди у термитите истински зачатъци на разум и остро чувство за мъст. На всичкото отгоре вредителските насекоми се съюзиха със своите осакатени надзиратели и на гърбовете на напълно здрави млади птици осъществиха масиран десант в Москва, където по това време се бе върнал от евакуация академик Фулюганов.
Нищо не подозираше нашият Христофорович, отпразнува Победата, за която имаше непоправим принос, почна да се увърта около женския пол, взе участие в подготовката за историческата сесия на ВАХСНИЛ. По това време той откри чувство за социална справедливост у класовете на ръжта и се готвеше от тази позиция да оплюе самия Трофим Денисович Лисенко. Но тогава…
Накратко, първо изчезна паспортът му. Какво пък, Фулюганов е човек известен, в паспортния отдел козируваха и му казаха скоро да чака нов. Но вместо нов паспорт се появиха нови неприятности. Оказа се, че са изчезнали изобщо всички документи, потвърждаващи неговата необикновена личност или поне касаещи я в някаква степен. От полиците на библиотеките бяха изчезнали всичките му научни трудове. Наистина, всяко зло за добро: в архивите на НКВД се затриха доносите на враговете му. Но нали и неговите изчезнаха! И прекрасните характеристики вече ги нямаше! „Самозванец някакъв — взеха да шушукат колегите с академични шапчици. — Без род, без племе — чифут някакъв! Убил е сигурно истинския Фулюганов, присвоил си всички открития, а трупа разчленил.“ „Ама аз съм ваш, братя! — доказваше Диавол Христофорович. — Ето го и протоколът от съответното заседание…“ Но като напук, протокола го нямаше. Във вестниците, съобщили за наградите на Фулюганов, зееха дупки. Тук, ясна работа, бяха поработили термитите — силно ги беше обидил той!
В такива условия нищо не струваше на наскачалите врагове да унищожат академика и да го пратят в Заведението.
Кузма Никитич много се зарадва, че при него сега има истински академик и лауреат, и назначи Фулюганов да командва цялата научна част, независимо че според възрастта това право принадлежеше на пушкиниста Рогозулин.
14. ПУШКИН — НАША БОЙНА СЛАВА
Когато умира добър човек, а още повече Пушкин, веднага ще се съберат много хора и ще гледат: не може ли да се направи нещо? Тъй като да върнат добрия човек, а още повече Пушкин, е невъзможно, събралите се решават да разяснят на останалите как добрият човек е живял, и какво е ял, и какви предмети е използвал, и какво е имал предвид, като е написал думата „чернь“.
С голямо закъснение се устреми към Пушкин в двайсетте години Егор Хасбулатович Рогозулин, но твърде юнашки се устреми: съчини и напечата брошурата „Тайната на брадата на Черномор“. В брошурата той неопровержимо доказа: ако в поемата „Руслан и Людмила“ навсякъде, където става дума за Черномор, вместо думата „брада“ се замести с „елда“12, ще се получи много хубаво и закачливо. Брошурата накуп с автора я обвиниха в порнография и я изгориха, при това авторът не изгоря, а избяга в стоманените обятия на ЛЕФ. Там той за две бройки смени гледната си точка за Пушкин и за две бройки обясни, че Александър Сергеевич е певец на ръцете, краката и някои други работи, без които пролетариатът спокойно ще мине. За това също му триха сол на главата. Наложи се да бяга при конструктивистите, да овладее близката професия на металург и да създаде книгата „Завод богатир“, която не е остаряла и до днес, понеже оборудването в тоя завод оттогава не е сменяно.
Един от първите Рогозулин съобрази, че за удобство на литературоведите трябва всички писатели да се съберат накуп. За съжаление, на известната картина, изобразяваща срещата на писателите в квартирата на Горки, няма да видим Егор Хасбулатович, тъй като той седи под масата в краката на Фадеев. Поради това стана недоразумение и Рогозулин едва не го застреляха, но не улучиха.
Потресен от избавлението от куршума на ГПУ, Егор Хасбулатович незабавно формулира определение за социалистическия реализъм и го внуши на всички непосредствено изпод масата. За това под масата паднаха немалко вкусни парчета, а Демян Бедни дори пожертва своята чаша водка. Ето така, съвсем евтино, нашата литература получи ценен подарък, да се разплати за който не може и до днес.
В 1937 година на страната бе заповядано да празнува радостно събитие: сто години откак Пушкин го няма. Егор Хасбулатович живна, силно се постара и откри десета глава на „Онегин“. Тази глава доста се отличаваше от онези, които намериха конкурентите: в нея Александър Сергеевич предричаше събитията в Русия сто години напред. Приличаше си много, някои дори се объркваха: