Егор Хасбулатович се приготви за почести, но критикът Ермилов намери, че стиховете
прекалено топло се изказват за НЕП-а, който ние отхвърлихме по дяволите.
Пътьом Егор Хасбулатович пусна брошурата „Кучият син Дантес“. В нея се разказваше, че убиецът на поета наистина бил порождение на безотговорните опити на престъпния химик Лаперуз над домашни животни. Като доказателство се прилагаше снимка на кучешка опашка, принадлежала неизвестно на кого.
В 1939 година Егор Хасбулатович дори беше представен на Рибентроп по време на известната визита, и поразеният Рибентроп каза, че във ведомството на доктор Гьобелс се е нагледал и наслушал на какво ли не, но такова… Похвалата на хитлеристкия дипломат беше нож с две остриета, но всичко се размина.
Къде е прекарал Егор Хасбулатович тежките военни години — никой не знае. Жена му само казваше: „По четиристотин грама масло на човек! Как оцеляхме?“ Наистина помнят, че при евакуацията той успял да се натовари в два вагона, а от разгромена Германия домъкнал още два вагона всякакво имущество.
Не успял още да изтрие лице от въображаемите барутни сажди, Рогозулин се хвърли в самия водовъртеж на борбата на идеологическите фронтове. За срам на английския език доказа, че той се явява добре развален руски, и Шекспировото „my sweat“ не е нищо друго освен нашето ласкаво „мой свет“, а самият Шекспир е ратай на Иван Грозни, избягал от прогресивния цар в Албион на самоделни криле с парно задвижване.
Той не забрави и Пушкин: никакъв етиопец не е той, не е арап, прадядо му получил прозвището „Анибал“ от Петър I на пияна глава, тъй като много пътувал и скитал, но винаги се измъквал от трудни ситуации.
Оцелял благополучно в най-тежките времена, Егор Хасбулатович не се опази тогава, когато целият живот омекна и се поотпусна. Той дръзко реши да издигне литературознанието в ранг на точна наука и напълно самостоятелно разработи единица за оценка на всяко творение. Тази единица се наричаше „епическа сила“ и беше подобна на конската.
Когато с помощта на методиката на Рогозулин почнаха да ревизират литературните запаси, се оказа, че романът на М. Бубеннов „Бялата бреза“13 е двайсет и два пъти по-мощен от „Тихия Дон“ на Шолохов. Великият писател-хуманист в закрито писмо поиска Рогозулин да бъде съден за компания със Синявски и Даниел14 и да го осъдят на разстрел. Когато не стана както искаше, той смъртно се обиди и завинаги се затвори в бездните на своя хуманизъм.
Трябва ли да казваме, че в санитарната служба Рогозулин преживя втора младост, понеже първата вече за нищо не ставаше.
15. В НОКТИТЕ НА ЕСКУЛАП
Не бе успял Тихон Гренадеров да удари тегелите на третия чифт ръкавици от плат „Слава на Киргизия“, когато се приближиха двама санитари и без повече думи го повлякоха на медицински преглед.
Друго може би не, но медицината в Заведението беше на висота! Само едно беше лошо — не толкова отдавна премина в редиците на смъртта единственият дипломиран специалист. Той беше световноизвестен проктолог, бяха го пратили в една опаковка заедно с японския ендоскоп. Известно време проктологът квалифицирано следеше състоянието на здравето на правото черво на Кузма Никитич, но една заран видя в ендоскопа нещо такова, от което избяга и се обеси на един безлюден етаж. В резултат на тази зле мотвирана постъпка в състава на медицинския консилиум останаха упоменатите по-рано лекар-стрикулист, лекар-космопед, лекар-сатанатам и лекар-доносолог. Без съмнение те бяха доста тесни специалисти по извънредно редки профили. Наистина, дипломите си бяха оформили един на друг с отличие.
— Какво те боли? — нахвърли се върху Тихон доносологът.
Тихон твърдо бе усвоил, че пред лекаря човек трябва да го боли всичко. Той така и каза:
— Всичко ме боли, чичковци: и тука ме боли, и там ме боли!
13
Намеква се за романа на В. Дудинцев „Белите одежди“, критикуващ сталинската система и забранен от властите.