— А знаеш ли кои обикновено ги боли? Тези, които са решили да помагат на смъртта! Глава боли ли те? — попита космопедът.
— Спасение няма!
— Ето! — каза космопедът. — А кой при нас отговаря за главата съгласно учението?
Вместо отговор лекарят-стрикулист измъкна изпод масата дебела книга и се зарови в нея.
— Етерафаопе Аброн е създал главата му — каза той. — Менигестроеф е създал главния му мозък. Астерехеман — дясното око, Фаспомохам лявото око, Йеронумос дясното ухо, Бисум лявото ухо, Акпореим носа…
— Е, разбра ли? — попита космопедът Тихон. — Разбра ли кой отговаря? Ето заради тях те боли глава, какво искаш от нас тогава? Какво си се лепнал за нас? Все едно само ти си ни на главата? Виж колко маймуни сте!
— Че аз не съм ви молил… — каза Тихон.
— Оставаше и да си ни молил! Хора, а ние защо го извикахме?
— Опомнете се! — каза лекарят-сатанатам. — Днес рано лично от Кузма Никитич дойде по форма осемдесет и четири…
— Ох! — извика космопедът. — Нима? И толкова млад! Каква чест, господи… Съблечете се, млади човече, подложете се на преглед…
Тихон дисциплинирано се съблече. Самодейните лекари искрено се залюбуваха на могъщата му мускулатура, натрупана в спортната зала в някое мазе. Тихон сам не помнеше как я е трупал, а лекарите съвсем не знаеха.
— Гледай ти… — чудеха се лекарите. — Бицепси, трицепси… А къде са у човека трицепсите, между другото?
Тихон гордо опипа трицепсите си с ръка: ето ги, значи.
— Това, млади човече, не са трицепси — замислен каза космопедът. — Трябва да знаете, това са придатъци… Давайте по-добре анализите.
Лекарят-стрикулист се въоръжи с ножици и отряза от Тихон по една къдрица косми отвсякъде и парче нокът от малкия пръст. Смесиха анализите със стъклена пръчица в стъклена чашка на Петри и ги поставиха под най-мощен електронен микроскоп. След натискане на бутона японската техника охотно забръмча и показа на екрана дебели стволове, по които лазеха всякакви тайнствени същества.
— Я! — каза космопедът. — Серьога, това какво е, микробите или самите въшки — ти си специалист!
— Какви въшки бе! — обиди се сатанатамът. — Ти, братко, жива въшка не си виждал! А аз по едно време дори ги отглеждах на едно място! Това са микроби или вируси, разбира се, от тях дори с казански троен сапун не можеш да се отървеш…
Тихон се досети, че цялото това безобразие става в косите му, почна да ги скубе от главата си, опита се да бяга, но сатанатамът страшно му посочи с пръст портрета, висящ над масата му. Портретът изобразяваше интересна жена в скафандър, под който нямаше нищо повече.
— А Виктория Викторовна Перемога как ще ти се разсърди! — сплаши той Тихон. — Аз, казва, исках да потърся за това момче подходяща невеста по заслугите му, а той се опъва! По-добре сега да ти предпиша цяла редица лекарства, противопаркинсонови и адреналиноблокиращи, и ще ти олекне.
С тези думи лекарят извади от масата кутия, пълна догоре с бял прашец. Тихон веднага позна прашеца: това беше тебешир, който той, Тихон, с ей тези ръце лично го беше чукал в хаванчето, докато не бе пратен в шивашките работилници. Сатанатамът бързо и ловко изсипа прашец в пет пакетчета и ги хвърли на доносолога. Той, без да се мае дълго, взе химикалка и красиво надписа всяко пакетче:
„Екстракт от мъжка папрат гъст“;
„Натриев бромид“;
„Масло рициново“;
„Ерготаминов хидротарат“;
„Линимент балсамичен по А.В. Вишневски“.
И добре, че всъщност всичко това беше гол тебешир, а иначе Тихон щеше да види едно лечение.
— Тези препарати — похвали се доносологът — там, горе, и с куче не можеш да ги намериш — а ние ви ги купуваме за валута!
И написа на всяко пакетче:
„Да се взема цял ден“.
— А когато станеш пълноправен член — каза стрикулистът — служи на основите на кузмизма-никитизма съвестно! Дано дослужиш до прижизнена мумификация. Слава на труда, има още къде да ги складираме тях.
Той показа нагоре, към безбройните етажи.
16. НАШАТА РУЛЕВА СЪВЕСТ
Вечерта в стаята комисарят Потрошилов разсъждаваше:
— Нещо много бърза нашият Кузма! Може да се каже, взима младежа от гърнето и направо в санитарната служба! Дружинник не е бил нито веднъж, един свестен донос не може да състави, а направо там…
— Че как постъпват в службата, Шалва Евсеевич? — попита Тихон.
— Там е работата — как. Виждаш ли, синко, санитарната служба — това не ти е буркан с краставици. А да влезеш в нея трябва тъй: първо да дочакаш, когато сърцето те потегли. Когато ето тук под самото сърчице, така тихичко зашепне: „Тиша! Тиша! Ела тук! Ела тук! Аз съм санитарната служба, авангард на всички хора!“ Само тогава! Ето обитателят Синелников говори и клевети, че в санитарната служба отиват заради дажбите. Дажбите наистина не са лоши, усилени: сух колбас „Професионален“ две пръчки, сандък консерви „Козли в натюр“, килограм бонбони „Театрален живот“ и още много други вкуснотии. Но затова каква отговорност е! Нали санитарната служба, каквото и да става, е винаги на предния край! Това е все едно пръв да се вдигаш в атака!