— А защо тогава — попита Тихон — сутрин те не стават първи, а спят най-дълго от всички?
— Мълчи! Чужда песен пееш! Това ние спим като заклани, а у тях и насън процесът на грижи за нас, необхванатите, не спира. На тях им показват такива тематични сънища, сякаш политическо обучение насън. Като задочен университет за милионите. Не е шега! Санитарната служба може да замени на хората много неща…
— Например мозъците — забеляза чичо Саня.
— Подлеци са твоите мозъци! Те без конвой, без да ги държиш изкъсо, каквото си щат ще измислят!
— А вие самият, Шалва Евсеевич, защо не влезете в нея? — попита Тихон. Чичо Саня се захили, а наркомът Потрошилов се омърлуши:
— Аз, синко, съм свързан с друга организация до смъртта си! Тя ми е бог, цар и воински началник! Който се числи в нея, не може да влезе в друга — ще се получи фракция и двуличие. А вие, сволочи, дори първична партийна организация нямате и няма къде да се закрепи човек! — с неочаквана злоба завърши той.
— Да, прослужените години едва ли ще ви ги признаят — каза чичо Саня.
— И аз ще ходя да ритам хората, да бия инжекции? — попита Тихон, дали с радост, дали обратно.
— Строгост е нужна, дисциплина — каза комисарят. — Ето на красноярския пункт имаше случай… Но по-добре да ви го разкажа друг път. А ти засега прочети теорията, вземи поне „Историята на санитарната служба“, за да не се отклоняваш от правилния курс.
Тази книга открито се държеше във всички стаи като задължително четиво. Честно казано, това беше не книга, а брошура и нищо повече. Беше я написал в своето мрачно време първият ръководител на санитарната служба Нафик Героев. Брошурата твърдеше, че това славно и непреодолимо движение е възникнало в ранния период, когато Заведението било разтърсвано от смутове и граждански войни, заплашващи да унищожат завоеванията на кузмизма-никитизма. Санитарната служба се била родила в самите недра на народа, в самия водовъртеж на битките, бидейки плът от плътта на масите.
Самият Нафик Аблазизович произхождаше от една малка, но много енергична югоизточна народност15. Ако трябва да сме точни, в тази народност възрастните мъже бяха всичко пет души: четирима народни поети и един овчар — тъкмо Нафик Аблазизович. На Нафик Аблазизович му беше скучно да пасе овцете, докато съплеменниците му съчиняват оди за богатира Ежов16. Самият той съчиняваше съвсем не по-лоши и от време на време ги пееше на земляците си, които със смях ги отхвърляха. Тогава Нафик Аблазизович, възползвайки се от войната, вместо стихове написа донос, че тези вражески поети само чакат Хитлер и дори са му приготвили за подарък бял кон. Заточиха поетите на Крайния Север, по пътя застреляха половината. Няколко години Героев беше най-яркият представител и любим син на своя народ. От тези времена е останала съчинената от него приспивна песен:
Но времената се смениха, остатъците от поетите се върнаха от Крайния Север, търсейки да заколят Нафик Аблазизович по законите на шариата и просто по съвест. Нафик Героев бягаше от убийците из цялата страна, докато знаещи хора не го посъветваха да престои малко в Заведението, където няма как да го достигне отмъстителен кинжал. Той така и направи. Опомни се, както и много други, но беше късно. А в Заведението все още „се издигаше зората на времето“. Тези думи в „История на санитарната служба“ се повтаряха доста често, и Тихон не можеше да разбере откъде точно се е издигала. В Заведението по всякакъв повод избухвали бунтове и смутове. Причините бяха на пръв поглед незначителни. Тогава нямало телевизия, радиопрограмите се предавали с помощта на кръгли, черни, страшни високоговорители. Всеки божи ден оттам се чувало:
— Днес в тържествена обстановка, обкръжен от народното признание и най-дълбоко уважение, ръководителят като Володя Кузма Никитич Хегемонов прие намиращата се на дружеска визита в столовата храна. В състава на приетата вътре делегация влизат варени яребици, мус от шунка, супа с рулца, крем от разбита сметана с банани. Всички гореупоменати компоненти прекрасно се усвояват от организма и носят със себе си за Кузма Никитич нов заряд от идейна сила, бодрост и нравствено здраве.