— Приятели мои! — каза Рогозулин, и някои дори заплакаха. — Много, много години човечеството безплодно е мечтало за вечен живот, без да знае трите закона на диалектиката. През този период са били създадени съмнителни пантеони от уж безсмъртни богове. Съчинявани са били порочни легенди, фабрикувани са били многобройни митове. И само тук, на тази земя, за пръв път са възникнали истински предпоставки за безсмъртие. Имам предвид светлия поетичен образ на Кащей18, този своеобразен Икар на кузмизма-никитизма, първия хомо иморталис на земята. Чак после, под влияние на враждебната агитация на хазарския каганат и печенежките спецслужби, обликът на народния герой е бил изкривен и помътнен. На Кащей са приписвали несвойствените за него алчност, мършавост, склонност към похищаване на жени. Какъв абсурд! Че жените сами накуп са бягали при снажния, широкоплещест, русокос красавец, направо истински добър юнак! Именно за първия пробив към безсмъртието злите сили са наказали Кащей, оковавайки го в дванайсет вериги. В този случай те символизират четиринайсетте държави от Антантата. Ето истинските извори на мита за Прометей! Ненапразно в Пушкиновата поема веднага след стиховете за Кащей е казано: „Там е руският дух, там на Русия мирише!“ А на какво още да мирише Кащей, верен син на породилата го богатирска земя?
Павел Янович Залубко, както се и полагаше за главата на санитарната служба, пръв усети крамолата, силно засумтя и се засекна в кърпата си, заскърца с табуретката. А безгрижният Рогозулин продължаваше арията си и не усещаше в нея нито уклон, нито намерение да ревизира основополагащото учение.
— Именно Кащей пръв е предприел героичен опит да отчужди смъртта от организма, поставяйки я в старателно законспирирано яйце! Именно Кащей, изпивайки дванайсет кофи вино, успява да разкъса веригите си и с това символизира освободения труд! Именно на Кащей принадлежи плодотворната идея за прижизнена мумификация…
Павел Янович показно се прозина.
— Какво е това бе — все Кащей и Кащей! — избоботи той. — Време е да минем към истинския историзъм!
Той ловко измъкна изпод себе си табуретката и много точно и силно я хвърли в докладчика. Табуретката настигна разбъбрилия се уклонист още преди Павел Янович да успее да се пльосне на пода. Но главата на санитарната служба не се удари, а се разсмя: верният Друбецкой-заде, както се и полага на интелигентската прослойка, смекчи удара със собственото си тяло. Никой обаче не посмя да смекчи удара на табуретката и критиката подейства на пушкиниста по чудесен начин: в течение на три часа и нещо той за кой ли път разказа на присъстващите за основите на кузмизма-никитизма, за теорията на достатъчната необходимост и за съвременното международно положение, при това особено силно го отнесе покойният Ануар Садат.19
След доклада започнаха прения, в хода на които едва не забравиха за целта на събранието — да изработят на Тихон автобиография.
Известно време отиде за разпитване на самия Тихон за родителите и трудовата дейност преди седемнадесета година; в отговор се чуваха само частушки и стихове, които Гренадеров беше научил от чичо Саня и комисаря Потрошилов, понеже той нищо не знаеше, а пък да заяви, че е жесток кент, беше опасно.
Друбецкой-заде навреме припомни на събралите се за девствената чистота на юношеското съзнание.
По повод на произхода мненията се разделиха — от бедно семейство ли е Тихон или от най-бедно? Накрая стигнаха до съгласие, че баща му е от най-бедните, а майка му нека бъде от бедните.
Добрите хора имат родословно дърво; в случая с Тихон Гренадеров набърже и с леката ръка на обитателите и санитарите зашумя и забуча цяла гора. Отначало вървяха бедняци, голтаци и безимотни. Сантименталният Васичкин дори разказа страшна история как Тихоновият баща пропил валенките на сина си, от което малкият Тихон измръзнал и загубил краката си. Тихон се възмути, взе да пъха под носа на Васичкин съвършено целите си крака, при това толкова невнимателно, че му разби носа.
Пушкинистът Рогозулин намекна, че в родата на младежа за разнообразие не е лошо да подхвърлят неколцина дворяни, особено заслужили — сега може. „Военни! Военни!“ — крещеше комисарят Потрошилов. Обилно потече синя кръв, зазвучаха изстрели и полонези, някой се самозабрави и заговори на френски. Павел Янович още веднъж-дваж метна табуретки към когото трябваше и заяви, че произходът на Тихон трябва да бъде не само най-беден, но и многонационален, и да стига с корените си до всички републики, дори до автономните. От това широко се възползва Семьон Агресора и в шума пробута в родословието на Тихон баба Есфир Наумовна, по-бедна от която изобщо нямало. Терентий Тетерин не успя да хване еврейската баба и за компенсация въведе по бащина линия йеромонах Илиодор. Атеистът Фулюганов ругателно възрази и му показа кукиш.