Шумът се усили, по редиците засноваха дружинниците с черпаци успокоително. С властта си Павел Янович кооптира в родата за вярност Прудон и Антидюринг. Да възрази никой не посмя, пък и не всеки знаеше тези имена.
Събранието се проточи дълго след полунощ. В края на краищата стигнаха до окончателен вариант и веднага го засекретиха, при това така, че никой повече не можеше и да съобрази кой е този Тихон Гренадеров и откъде се е взел на главите ни. Впрочем такава беше участта на всички официални документи в Заведението.
На големия екран възникна съненият Кузма Никитич. Всички уплашено стихнаха и чуха:
— …явява се верен помощник и неуморим резерв… младостта и кронщатския лед… седем органа на знамето… най-добрите синове и дъщери… сибирските строежи… и го издигат младите… гибелно влияние… активна жизнена позиция… тази песен никой няма да задуши, да убие… По вълните сини морски! Женски труп се носи!! А на палубата матрос!!! Весело се смее!!!!
Друбецкой-заде силно изохка и побягна към стаята на ненавреме включилото се началство.
Но с това скандалите не свършиха: със страшен звън дотича от личния си етаж маршал Пирогов (главата за маршал Пирогов е махната след многочислени молби на видни военачалници) и силно закрещя, че са му откраднали любимия медал „За отличие в мазурката“. Той ценеше този медал особено много, тъй като го бе получил още в нежна офицерска възраст. Тихон страшно се уплаши: същия този медал той бе спечелил вчера от маршала на комар.
От устата на маршала летяха истински кощунства: той например твърдеше, че медалът е похитен от главорезите от санитарната служба по заповед на Кузма Никитич, безкрайно ревнуващ маршалската слава. Сега беше времето да подложат героя на прижизнена мумификация, но очевидно началството имаше други планове: утешиха маршала направо там, без да излизат от фоайето, връчвайки му в тържествена обстановка медал „За изгубването на медала «За отличие в мазурката»“. На Тихон Гренадеров новата награда много му хареса, и той си постави за цел възможно по-скоро да я спечели и нея на комар.
18. ДЕНЯТ НА ВЪЗДВИЖЕНИЕТО
В едно прекрасно утро, когато Тихон Гренадеров с голям интерес сънуваше картини от предишния си живот, напразно стараейки се да запомни поне малко от тях, още преди сирената, преди изгрев, взеха да го будят и дърпат. Това беше Шалва Евсеевич.
— Ставай, синко! — изкомандва той. — Празник е днес! Всички като един ще вземем участие според силите си, ще въодушевим с личен пример…
Комисарят Потрошилов хвърли поглед към чичо Саня Синелников, но той вече се надигаше, мърморейки в смисъл, че ако не беше осветената от векове традиция, никой и никога не би успял да вдигне него, чичо Саня, от леглото.
— Нова година! — зарадва се Тихон, припомняйки си нещо.
— Ей че си глупав, братко! — каза Шалва Евсеевич. — Това е празник на изостаналите хора, твойта Нова година. А ние тук си имаме свой празник, народен! Такъв празник няма нито един народ!
Чичо Саня забеляза, че най-изостаналите племена на Огнена Земя съвсем определено си имат такъв празник, само че там той свършва с всеобщо грехопадение и актове на канибализъм.
— Днес е Денят на Въздвижението! — обяви накрая Шалва Евсеевич, скъса пломбата от стенния шкаф и извади три комплекта празнични, на карамфилчета, пижами.
— Само в този ден ги обличаме, синко! — похвали се той.
Заработи екранът. На него Кузма Никитич се обличаше точно в същата пижама. Помагаха му Друбецкой-заде и Залубко, облечени в аналогични униформи.
— …Накрая настъпи… — зарадва всички Кузма Никитич. — …световните народи, затаили дъх… всички хора с добра воля… цялата планета усеща пулса… символизира тържеството на демократичните начала… от Карпатите до Сахалин… Скитник идва към Байкал! Рибарска лодка взема там!! Тъжна песен той запява!!! За родината, за нас!!!!
Шалва Евсеевич разясни на Тихон и на нас, че празникът Въздвижение е възникнал в зората на времето и символизира въздвижението на Кузма Никитич Хегемонов към номенклатурата. В онези дни обитателите с нищо не се отличавали един от друг, били еднакви като личинки. Сред тях царял хаос и неуставни взаимоотношения. Постепенно от хаоса започнал да се въздвижва Кузма Никитич, който преди това е бил само един от множеството. Постепенно движението на масите станало все по-подредено, и посредством свободно волеизявление Кузма Никитич накрая бил въздвижен от самите недра до самия връх и се закрепил там с помощта на цял ред пленарни мероприятия. А за да не забравя ръководителят като Володя откъде е бил въздвижен, ежегодно се устройва този ден на всеобщо равенство.