— Скъпи санитари и обитатели! Дълго, много дълго чакахме ние този светъл ден. От нашите редици, родни и любими, за кой път вече излезе Кузма Никитич Хегемонов. Бидейки наш одушевен авангард, наш двурък и двукрак компас, без да се съобразява нито със свободното време, нито с обективната реалност, дадена ни под формата на усещания. Последователен материалист, Кузма Никитич всекидневно води непримирима борба с реакциите на Пирке и Васерман. Крупен мислител, той в същото време се явява изтъкнат организатор на показателния процес на развитие на световното общество. Всяко изказване на Кузма Никитич е непоносим удар за извергите от всички цветове, окопали се, за съжаление, по ъглите на общественото съзнание. Кузмизмът-никитизмът е опора на надеждните гаранции! Кузма Никитич! От името на събралите се ми позволете да Ви дам клетва за вярност от всички световни народи!
Клетвата беше тутакси дадена. Кузма Никитич се смущаваше и човъркаше с върха на чехъла си дъските на подиума. Не издържайки на тази нечовешка, наистина демократична скромност, Залубко влетя на подиума и извика по родному:
— Заверяемо! Ридного Кузьму Мыкытыча! Шо! Усих його лютых ворогов! Геть! (Укр.)
Санитарите подхванаха наздравицата и строго следяха останалото население.
После започна парад-хоровод. Първите кръгове около подиума образуваха санитарите, нататък следваха обитателите по реда на личната си съзнателност. Кузма Никитич бащински гледаше хоровода и кимаше, кимаше. Референтът се въоръжи с дебела книга и от време на време изкрещяваше оттам в микрофона:
— Без пчелата майка кошерът пропада! Ура!
— Ура!!! — съгласяваха се санитарите и обитателите.
— Без стълбове и стоборът не стои! Ура!
— Ура!!!
— Клонките в банята над всички началстват! Ура!
— Ура!!!
— Четата заради войводата е дружна! Ура!
— Ура!!!
— Старшите и в Ордата ги почитат! Ура!
— Ура!!!
Друбецкой-заде вземаше назаем народна мъдрост от Дал още близо половин час, докато се натъкна на такъв израз:
— И ковчега по мярка го правят! Ура!
— Ура-а-а! — завика единствен от всички Тихон Гренадеров.
Дочувайки за ковчега, Кузма Никитич се огорчи и зарева. Друбецкой-заде пред очите му разкъса подлата книга на конфети и взе да обсипва с тях ръководителя. Кузма Никитич реши, че е завалял сняг, и почна да настръхва. Залубко метна на раменете му купения в Исландия гръцки кожух и даде знак на своите да започват.
Санитарите живо изтикаха тълпата към стените на Заведението, а самите те украсиха глави с разноцветни шапчици, строиха се по план и започната всякакви придвижвания вътре в строя. От подиума Кузма Никитич наблюдаваше как с помощта на различни цветове и тихи команди пред него се появяват нетленни лозунги и образи с непреходно значение. Най-изкусна беше композицията, в която възникваше лицето на Хегемонов и почваше да се усмихва, а после в левия горен ъгъл на живата картина се появяваше птица гълъб, кацаше на рамото на изобразения, започваше да му шепне на ухото нещо много заветно, и усмивката ставаше по-широка.
Схемите на живите картини бяха разработени от Семьон Агресора, затова във всяка от тях той бе въвел или ционистка, или масонска символика. Никой не можеше да разбере това поради незнание, но Агресора все едно бе доволен от идеологическата диверсия.
После обявиха голям концерт. Оркестърът свиреше китка от любими на Кузма Никитич песни, с които той толкова удачно завършваше почти всяко свое изказване.
Хореографският кръжок на санитарите изобрази китайския народен танц „Момичета от Четвърта женска спомагателна армия едно след друго геройски загиват по време на историческия щурм на планината Вейхушан“. На всички им стана много жал за момичетата.
После обитателят Двоерилко, бидейки истински поет, разказа басня собствено съчинение, в която действащи лица бяха царят на животните Лъва и мерзките Гниди, заселили се в гривата му. Алегорията излезе толкова прозрачна, че даже санитарите се почувстваха неловко.
Накрая сборният хор на санитарната служба обяви нова песен, съчинена неотдавна за празника. Солистът Васичкин запя с мъжествен като хиляда дяволи глас:
Хорът подхвана:
И още много добри думи бяха изпети по адрес на ръководителите, на техните роднини и сподвижници, за слава на челните идеи и безкомпромисните решения. Ама как бяха изпети! Да бях аз самият в този час на празничния двор, неволно бих попитал: откъде тези мерзавци, свикнали всеки ден да тъпчат и погазват достойнството на ближния, сменили срещу дажби всички дадени на човека чувства, държащи с помощта на двете гънки в главите си всичко на всичко две мисли: стратегическа (да живеят вечно) и тактическа (ден да мине, друг да дойде), откъде тези гадняри, наливачи на акъл, показвачи на зимовищата на раците, измивачи на кървави сълзи, натиквачи в миша дупка, разпарячи на черва и промивачи на мозъци, стривачи на прах, избивачи на мисли заедно със зъбите — откъде получаваха те мощ и широта на гласа, напевност и дълбочина, съгласуваност, задушевност и хармония?