Ръмжейки и зъбейки се, враждуващите страни се спуснаха в двора, предоставяйки Кузма Никитич на грижите на медиците. Но и в двора никой не пристъпи към бойни действия. Обитателите се залепиха за прозорците и ободряваха страните с патриотични или провокационни викове. Накрая Ашот Аршакович каза, че те нека се задавят със своите пари, но на тях, зидарите, кракът им няма да стъпи вече тук. След което бригадата напусна Заведението, преминавайки през Стоманената порта по същия тайнствен и секретен начин, както и идваше, оставяйки след себе си мъка, недоумение и зараждаща се анархия, тъй като мнозина бяха чули шума в кабинета.
По същото време главните медицински специалисти по удари в главата, доносологът и космопедът, облъчиха черепната кутия на поразения Хегемонов с неподкупно рентгеново лъчение и с ужас видяха на екрана, че в съзнанието на ръководителя като Володя в резултат на сътресението е настъпил коренен прелом22. Дълго време не успяха да определят характера на прелома, а това беше много важно: ако е открит — незабавно за съобщят за него на населението, а ако е закрит — да се въздържат.
Нямайки медицински вести, Друбецкой-заде, Залубко и дори масоните тайно един от друг почнаха да се готвят за преврат, а за замазване на очите устроиха съдебно разглеждане на делото на героя-санитар Локомотишчев. Искаха дори да го мумифицират; след по-зрели размишления просто го изключиха от санитарната служба с изпитателен срок.
Накрая медиците окачиха закрит болничен лист, съставен, според техните твърдения, на латински. Там се казваше, че Кузма Никитич засега още се намира в състояние на политическа смърт, но за здравето му вече няма смисъл да се опасяват, всички вътрешни и външни органи функционират нормално. Кузма Никитич временно се намира на официална визита в дълбока кома, но и оттам приветства и поздравява всички добри хора по случай скорошното си оздравяване, към което са насочени всекидневните им мисли и копнежи.
Заговорниците се омърлушиха, с надежда поглеждайки един към друг: но кой ли ще се осмели под предлог на синовна грижа и преданост да удуши Кузма Никитич с възглавница? Всеки, както се казва, се надяваше на другите. Обитателите притихнаха, даже Потрошилов и чичо Саня престанаха да се ругаят и разказваха на Тихон Гренадеров забавни истории за Лицея и Бамлаг.
И ето грейнаха с приветна светлина дълго мълчалите екрани. Кузма Никитич седеше в креслото полуизвърнат, демонстрирайки на обитателите новото си ухо, отново японска марка, с необичайно изящен дизайн.
— …вашата поддръжка… — каза той. — …в най-критичните, може да се каже, преломни… всички опити предварително са обречени на провал… няма да се побоя от тази дума… ако може така да се изразя… достоен отпор… бих казал… в умовете и сърцата… и техните наемници… отдавна е заклеймил… устремени взорове… Умирай, мила! Умирай, мила!! Умирай, о-хаха!!! Моя чернокоса!!!!
И се вторачи в нищото със стъклени очи. В последно време в песенните му завършеци започваше да се прокрадва забранената за простите смъртни тема.
Друбецкой-заде, явно развълнуван, взе микрофона и каза, че Кузма Никитич най-плодотворно се е възползвал от неволния отдих от непрестанните грижи за благото на обитателите, преосмислил е много неща и е стигнал до нови, не по-малко исторически от предидущите, решения. Като размисли както следва, той намери в себе си мъжество да признае и заяви, че е настанало време за кардинални промени и епоха на коренен прелом в общественото съзнание, който прелом е намерил надеждна опора в неговата, на Кузма Никитич, глава. Без да зачерква миналите достижения и без да поставя под съмнение грандиозните завоевания на кузмизма-никитизма, Кузма Никитич независимо от това даде недвусмислено да се разбере, че сега следва да се развиваме в точно противоположното направление.
На дадения исторически етап движението нагоре напълно е изчерпало себе си, и негодните строители отвън не могат повече да удовлетворят порасналото съзнание на обитателите на Заведението. Бидейки в дълбока кома, ръководителят като Володя ярко е видял там картини от собственото си босоного детство, което впрочем е било босоного за цялото човечество, нали не някой друг, а Хегемонов е изобретил обувките. В тази обстановка на дружелюбие и конструктивност Кузма Никитич дочу и ясни майчини думи, едно своеобразно наставление. Сине, каза майката, не се откъсвай от земята, търси в нея корените си!
Не да се откъсваме, а да се заравяме! — така трябва да звучи лозунгът на днешния ден. Отсега обемът на Заведението ще се увеличава изключително за сметка на подземните помещения, като предстои да се задълбочи, разшири и издигне забравеното им значение. В най-близко време ще бъде доставена партида лопати и други средства за малка земекопна механизация, за да могат обитателите в единен порив в свободното си време да реализират себе си, изцяло отдавайки се на патоса на творческото съзидание.