Шалва Евсеевич слушаше и въздишаше, тъй като самият той никога не се беше занимавал със земекопни работи, а само бе обикалял около тях с пушка. Чичо Саня Синелников пък преценяваше каква ще бъде ежедневната норма. Семьон Агресора тайно си уреждаше лопата с моторче и все пак я получи само срещу сандък консерви. Терентий Тетерин, презирайки хвалената масонска солидарност, късаше жиците в моторчето на лопатата и от време на време уж безпричинно се хилеше. Обитателят-поет Двоерилко пристъпи към работа над поемата „Преобразеният труд“. Всички като преди си оставаха затрупани от работа, и работата нямаше край.
21. ЧУГУНЕНИЯТ ЕЗДАЧ
Земекопните работи започнаха както следва — с оркестър и ентусиазъм. Дори санитарите, получили естествено длъжности на десетници, стотници, отчетчици, нормировчици, инженери по социалистическото съревнование, загубиха важния си вид, потяха се, викаха, пееха за младата и невъзможна радост, ехкаха и охкаха, потропваха, пляскаха и изобщо бяха в най-първите редици. Дори Васичкин и Тиртични се увлякоха дотолкова, че хванаха носилки с пръст и тръгнаха да ги влачат към горните етажи, но санитарните им организми навреме реагираха с най-жестоки трудови схватки, така че се наложи да ги лекуват.
Струва ли си да описваме хода на работата? Навярно не си струва, най-малкото понеже в литературата тези описания не са интересни нито за потомците, нито за съвременниците. Независимо какво твърдят специално поставените хора. Дори „Трудове и дни“ на Хезиод се четат само от специалисти. Нали литературата не е за труда, каквото ще да казват! Тя е по-скоро за резултатите.
И резултатите, мътните ги взели, не закъсняха да се проявят.
Откопа ги — естествено, върви им на глупаците — Тихон Гренадеров, работещ сам в изкопа си. От глупост той първо огъна лопатата си, а после съвсем я счупи. Отиде горе и я смени. Когато историята с лопатата се повтори четири пъти, това не се хареса на санитаря-склададжия и той лично се спусна долу да види по какъв начин младата смяна Гренадеров загробва държавния инвентар. Не мина и минута, когато санитарят излетя от изкопа със страшен вик:
— Чугунена шапка! Чугунена шапка!
Каква била работата! Оказа се, че дори сред санитарите, тези последователни материалисти, вървят собствени митове, легенди и суеверия. За нас, разбира се, те са недостъпни от режимни съображения, но може да се предположи, че същата тази чугунена шапка е играела в санитарната символика някаква зловеща роля. Слухът за това мигом обходи етажите, и всички санитари, рязко отслабвайки бдителността, се скупчиха в едно малко килерче на втория етаж, а главата им Павел Янович Залубко здраво се затвори в тоалетната и посредством устни имитираше, че се намира там по голяма нужда. Възползвайки се от изчезването на санитарите, масоните Агресор и Тетерин се разпасаха окончателно и завлякоха цял сандък консерви „Козли в натюр“ и бутилка водка „Истинно руска“.
Около пет минути, ако не повече, в Заведението цареше анархия. На стените се появиха няколко стенвестника с вредно съдържание и съмнителна насоченост, а в ефира най-нагло започна да излъчва божествена радиостанция, пеейки песента:
Предаването се наричаше „Христос и младостта“, и се водеше от някой си Александър Сергеевич от Филипините.
Какво му беше на Кузма Никитич, слушайки това нещо! С открит текст при това! Виж ги ти какво носят, дяволски съдове! Скоро ще умреш! Завиха сирени, светнаха екраните. Кузма Никитич беше необичайно стегнат и дъвчеше по-малко от обикновено. Друбецкой-заде напразно държеше в ръце белоснежна кърпа за бърсане на лигите на началството.
— …ето вече в течение на известно време… отслабени надзорно-наказателни функции… лично другарят Залубко прояви половинчатост и недостатъчна… (при тези думи Павел Янович престана да се преструва в тоалетната и чистосърдечно се предаде на мечата болест) …тъй наречената чугунена шапка… това не е истина… се явява шапка на челната група за народен контрол… увеличаване на добива на чугун… сериозно да се замислим над кадровата политика… Ще загинеш, девойко! Ще загинеш, девойко!! Ще загинеш, девойко!!! В деня на сватбата твоя!!!!